Вярата на прокудения

Кара сбърчи нос.

— Какво означава това?

— Означава шумни, Кара — прошепна й Калан, сякаш за да й покаже, че няма нищо лошо в това да проявява яко повече внимание и да бъде по—тиха, Когато видя достатъчно, Калан им направи знак и тримата потънаха в дълбокия до глезените сняг. При изкачването си в планината бяха попаднали тъкмо под надвисналите сиви облаци и сега им се струваше, че надничат надолу от някакъв друг свят. Това, което видяха, не й хареса.

Продължиха да пълзят нагоре по склона, осеян с борове и оголели трепетлики, гонейки покрития с гъста растителност скален ръб, където гръбнакът на скалата просветваше през снега като полузакрити кости. Конете ги чакаха доста по—надолу. Още по в ниското, там, където Уорън и Калан бяха сигурни, че ще са извън обсега на родените с дарбата, пътуващи с Ордена, чакаше отрядът от Д’Харански войници, избрани лично от генерал Мейферт за ескорт на Калан и двамата й придружители — които сами по себе си бяха надеждна охрана.

— Видяхте ли? — почти шепнешком попита Уорън.

— Продължават в същия дух — събират все повече и повече хора и се опитват да ни обградят, без да ги усетим.

Подухна вятър и понесе към тях ефирна завеса сняг. Калан вдигна пред лицето си яката на наметалото. Добре поне, че бе спряло да вали. Засега.

— Не съм съгласна с теб, Уорън.

Красивото му лице, изразяващо недоумение, се обърна към нея.

— Тогава какво става?

— Според мен искат да изглежда така, сякаш се опитват да ни обградят — за да пуснем след тях преследвачи.

— Отвличане на вниманието?

— Да. Просто се движат прекалено близо до нас, за да възможно да си мислят, че няма да ги забележим. И в същото време са достатъчно далеч и използват достатъчно труден терен, за да ни принудят да разделим силите си. Искаме да сторим нещо. Освен това всичките ни съгледвачи бяха принудени да се върнат в лагера.

— Нима това не е добре?

— Не, добре е. Но ако с тях има родени с дарбата, както смяташ? Как стана така, че никой от нашите съгледвачи не бе възпрепятстван да се завърне в лагера и да докладва за приближаването на такава мощна маса от хора?

Уорън се замисли за миг, докато тримата се изкачваха внимателно по една ниска скала, за да се спуснат след това по задник по хлъзгавата й повърхност.

— Мисля, че залагат стръв — обади се Кара, щом краката й отново намериха твърда земя. — Техните магьосници не се блазнят от малките риби, хвърлят стръв за голямата плячка.

Калан изтупа снега от рамото си.

— Като нас.

Уорън явно не бе убеден.

— Мислите, че това е просто един вид изискан капан за улавяне на нашите офицери и родени с дарбата?

— Е, не точно — отвърна Калан. — Това просто би било бонус за тях. Според мен главното им намерение е да ни подмамят да се разделим, за да тръгнем след онова, което им се иска да ни накарат да повярваме, че е заплаха.

Уорън се почеса по къдравата руса коса. Сините му очи се плъзнаха обратно към мястото, откъдето бяха надникнали преди малко, сякаш му се искаше още веднъж да погледне към врага.