Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Ето го вашия предател, сър — каза майорът, изпускайки двете тела. — И мой колега. С тези двамата, предполагам, че „Драгънфлай“ е в безопасност от Шенг… — Уенцзу подбели очи, падна на пода и изстена.
— Извикайте линейка! — закрещя Хавиланд на скупчените около вратата хора.
— Вземете превързочни материали, нещо за дезинфекция, каквото намерите! — викаше Конклин и се затича доколкото можеше към падналия китаец. — Спрете проклетата кръв!
29.
Борн седеше в тъмнината на задната седалка. От лунната светлина и силуетите на дърветата странни отблясъци и сенки играеха в купето на автомобила. В определени моменти неочаквано той се навеждаше напред и притискаше цевта във врата на своя затворник.
— Само гледай да свърнеш от пътя, и получаваш куршум в главата. Нали ти е ясно?
И винаги, неизменно следваше един и същи отговор, произнесен с характерен британски акцент.
— Не съм глупак. Ти си зад мен и имаш оръжие, а аз не мога да те видя.
Джейсън беше изскубнал огледалото за обратно виждане без никакво усилие.
— Тогава аз съм твоите очи, аз ще съм и краят на твоя живот.
— Разбрано. — Бившият офицер от Кралския десантен батальон повтаряше, без да променя израза на лицето си.
Пътната карта беше в скута на Джейсън, фенерчето в лявата ръка, а пистолетът в дясната; Борн бе проучил пътищата, водещи на юг. Постепенно Джейсън все по-ясно осъзнаваше, че времето е негов враг. Въпреки че дясната ръка на убиеца беше изцяло обездвижена, Борн знаеше, че не може да мери сили с по-младия. Бурните последни дни бяха оказали своето въздействие във физически и психически план, а също — независимо дали Джейсън Борн искаше да си го признае, или не — и в емоционален. Дори Борн да не го признаваше, то всяка клетка от тялото на Уеб крещеше: „Остави ме на мира! Ти не си ми полезен с нищо!“
От време на време Джейсън усещаше нажежаването на клепачите си. Той рязко ги отваряше и щипеше до кръв чувствителната плът от вътрешната страна на бедрото си. Спомни си отново максимата, която беше откраднал от Еко: „Сънят е оръжие, не го забравяй никога!“ Забрави го, Еко… храбри Еко… няма време за почивка, нито място.
Както приемаше своята самооценка, трябваше да оцени и състоянието на своя пленник. Убиецът беше непрекъснато нащрек, това се забелязваше по реакциите му зад волана, тъй като Джейсън му беше наредил да кара със сравнително висока скорост по тъмните непознати пътища. Очите му, когато ги зърнеше, все шареха, а той ги виждаше често, когато казваше на убиеца ту да намали, ту да завие по някакъв път вляво или вдясно. Тогава имитаторът леко извръщаше глава и така отблизо лицето му шокираше Джейсън. Въпросите на десантчика бяха повърхностни, отнасящи се само до заповедите, отправени към него, но всъщност той правеше непрекъсната оценка на физическото и умственото състояние на човека от задната седалка. Беше трениран убиец, смъртоносна машина, която знаеше, че оцеляването е в пряка зависимост от спечеленото надмощие над врага. Той гледаше и слушаше притаен в очакване на момента, когато клепачите на неговия неприятел можеха да се затворят за кратък момент или когато оръжието изведнъж паднеше на земята, или пък когато главата на врага можеше за миг да се отпусне назад. Това бяха знаците, които той очакваше, моментите, в които със светкавична бързина би могъл да обърне положението в своя полза. При тези обстоятелства защитата на Борн зависеше напълно от умственото му състояние, от това непрекъснато да прави най-малко очакваното, така че психологическото равновесие да бъде на негова страна. Но колко дълго можеше да продължи това — щеше ли самият той да издържи?
Времето беше главният му враг, убиецът пред него беше второстепенен проблем. Трябваше да продължава да мисли, да накара въображението си да работи. Равновесието! Трябваше да го задържи на своя страна. „Мисли! Действай! Прави най-малко очакваното!“
Той свали заглушителя от цевта на пистолета си, насочи го към десния страничен прозорец и натисна спусъка. Експлозията беше оглушителна и звукът от пръснато стъкло се сля с нея.
— За какво, по дяволите, беше това? — извика имитаторът, здраво стиснал волана.
— Искам да те науча на някои неща за равновесието — отговори Джейсън. — Трябва да ти стане ясно, че аз съм неуравновесен човек. Със следващия изстрел мозъкът ти би могъл да се разстеле върху предното стъкло.