Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Самият Лин не вярваше, че неговата специална част от разузнавачи е от кардинално значение при решаването на политически въпроси, съвсем не. Но беше напълно сигурен, че ако колонията трябва да разполага с такъв специален отдел, то той трябва да се оглави и да се състои от хора, които се справят с работата си по възможно най-добрия начин, а в това число не влизаха ветераните от британските секретни служби с европейска ориентация, колкото и блестящи да са били. В началото те изглеждаха съвсем еднакво и не се справяха нито със средата, нито с езика. След години работа и блестящо изпълнявани задължения Лин беше призован в Лондон и в продължение на три дни го разпитваха мрачни специалисти по разузнаването в Далечния изток. Все пак на сутринта на четвъртия ден се появиха усмивки заедно с препоръката майорът да поеме командването на Хонконгския специален отдел с право на неограничена власт. И години след това той напълно се придържаше към оказаното доверие от комисията и го оправдаваше. Но сега разбираше, че в най-важната операция в професионалния му и личен живот се беше провалил. Под негово командване бяха трийсет и осем офицери от Специалния отдел и той беше избрал деветима от тях, за да участват в тази изключително налудничава операция. Но той я смяташе за такава само докато не чу необикновеното обяснение на посланика. Деветимата бяха най-изключителните сред трийсет и осмината; всеки от тях при определени обстоятелства можеше сам да поеме командването, ако водачът им бъде изваден от строя. До момента той се подписваше за изпълнението на служебните им задължения. И се бе провалил. Един от деветимата беше предател.
Нямаше смисъл да преглежда досиетата отново. Каквито и основания за подозрения да намереше там, всяко от тях щеше да отнеме много време, докато се изясни, още повече, че самият човек беше заблудил и него, и Лондон. Нямаше време за сложни анализи, за мъчително бавно проучване на девет отделни живота. Имаше една-единствена възможност. Фронтално нападение срещу всеки поотделно и думата фронт беше част от плана му. След като бе могъл да изиграе ролята на тайпан, щеше да се справи и с ролята на предателя. Разбираше, че в плана му се крият много рискове, рискове, които нито Лондон, нито американецът Хавиланд биха толерирали, но те трябваше да бъдат поети. Ако планът му не успееше, Шенг Чу Янг щеше да бъде алармиран за тайнствената война, водена срещу него, и контрадействията му биха били равни на катаклизъм, но като цяло Лин Уенцзу не смяташе да се проваля. Ако знамението за неуспех се изпишеше от северните ветрове, нищо друго нямаше да има значение — най-малко неговият собствен живот.
Майорът се пресегна към телефона. Натисна бутона на командното табло, с който повика радиооператора от компютърния комуникационен център на МИ-6, Специален отдел.
— Да, сър? — прозвуча гласът от бялата строго охранявана стая.
— Кой от „Драгънфлай“ е все още на работното си място? — попита Лин, като назова елитната единица от девет души.
— Двама, сър. В коли с номера три и седем, но с останалите мога да се свържа след минути. Петима се прибраха в центъра, а на останалите имам телефоните. Една от колите е до киното при пагодата и ще остане там до единайсет и половина, но и с този човек можем да се свържем. Другият е в яхтклуба в Абърдийн с жена си и нейното семейство. Тя е англичанка, нали знаете?
Лин се засмя тихо.
— Какво, и да приспаднем сметката на семейството от нашия и без това мизерен бюджет.
— Дали наистина е възможно, сър? Ако да, не може ли аз да заема мястото му в „Драгънфлай“?
— Не ставай нахален.
— Извинете, сър…
— Шегувам се, млади човече. Следващата седмица ще те заведа на великолепен обяд. Справяш се отлично с работата си и много разчитам на теб.
— Благодаря ви, сър!
— Благодарностите са мои.
— Да се свържа ли с „Драгънфлай“ под тревога?
— Можеш да се свържеш с всеки от тях, но за тревога и дума да не става. Всички са претрупани с работа и не са имали почивен ден от седмици. Кажи им, че, естествено, искам всяка промяна в местопребиваването им да се докладва и че за следващите двайсет и четири часа имаме достатъчно хора и ако не възникне допълнителен проблем, могат да се прибират вкъщи, което не значи да се мотаят по баровете. Кажи им, че ги съветвам да си отпочинат добре.