Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Да, сър. Ще се зарадват, сър.
— Аз ще обикалям наоколо в друга кола. Сигурно отново ще се обадя. Стой буден.
— Разбира се, майоре.
— И така, очаква те обяд, млади човече.
— Ако позволите, сър — каза ентусиазираният радиотелефонист, — и казвайки това, знам, че говоря от името на всички ни: не бихме искали да работим за другиго освен за вас.
— Печелиш два обяда.
В паркирания автомобил пред жилищна сграда на улица „Юн Пинг“ Лин свали микрофона от стойката му върху командното табло.
— Тук „Драгънфлай-нула“. Обадете се.
— Да, сър?
— Свържете ме към директната телефонна линия с промяна на честотата на вълната. Ще разбера, че съм включен, като чуя ехото по линията, нали?
— Естествено, сър.
Слабото ехо се появи заедно със сигнала. Майорът набра номера и след малко му отговори женски глас:
— Да?
— Господин Жу! Kuai! — каза Лин, подтиквайки жената да побърза.
— Разбира се — отговори тя на кантонски.
— Жу на телефона — отговори мъжки глас.
— Xin su! Xiao Xi! — Лин заговори с гърлен шепот — това беше глас на отчаян човек, който се моли да бъде чут. — Шенг! Обадете се веднага! Сапфир е изчезнал!
— Какво? С кого говоря?
Майорът натисна вилката и бутона от дясната страна на микрофона.
Радиотелеграфистът се появи на секундата.
— „Драгънфлай“, кажете?
— Отсега нататък се свързвай с личната ми линия само с промяна на вълната и препращай всичките обаждания по този начин. Това ще бъде процедурата до второ нареждане. Разбрано?
— Да, сър.
Телефонът в колата иззвъня и майорът подхвана с небрежен глас:
— Да?
— Майоре, обажда се Жу. Току-що имах едно много странно позвъняване. Обади ми се човек с глас на тежко ранен и ми каза да се свържа с някого на име Шенг. Трябваше да предам, че Сапфир е изчезнал.
— Сапфир — каза майорът с изострено изведнъж внимание. — Не казвай нищо на никого, Жу! Проклети компютри! Не зная как става така, но този разговор беше за мен. Това няма нищо общо с „Драгънфлай“, не казвай нищо на никого!
— Разбрано, сър.
Лин запали колата и спря на няколко преки по на запад, близо до улица „Танлунг“. Той повтори упражнението и отново получи обаждане от домашния телефон.
— Майоре?
— Да?
— Току-що ми се обади един, който приличаше на умиращ! Искаше от мен да…
Обяснението беше същото. Била е направена опасна грешка и чутото трябваше да се пази в пълна тайна.
Лин се обади на още три телефона, като всеки път паркираше колата пред сграда или къща, в която живееше негов подчинен. Всеки тест бе отрицателен, всеки от хората му се свързваше с него секунди след обаждането и никой не изтича навън, за да се обади от уличен автомат. Едно нещо майорът знаеше със сигурност. Който и да беше внедреният, той нямаше да използва домашния си телефон, за да се свърже. В телефонните сметки се отбелязваха всички набрани номера и след това се проучваха. Това беше рутинна процедура, срещу която агентите нямаха нищо против. Освен това екстрените разходи за телефонни обаждания на всеки бяха поемани от Специалния отдел, все едно че са на работа.
Двамата агенти от коли три и седем, след като бяха освободени от работа за вечерта, бяха следващите. Тестовете им бяха отрицателни. Седем проверени и седем отрицателни. Тези, които оставаха, бяха човекът при пагодата и другият — в яхтклуба в Абърдийн.
Телефонът на майора отново звънна — звукът ли беше различен, или това беше илюзия, плод на неговите тревоги?
— Да?
— Току-що получих съобщение за вас, сър — каза радиотелефонистът. — „Орел“ до „Драгънфлай-нула“. Спешно. Свържете се.
— Благодаря. — Лин погледна в центъра на командното табло към часовника. Беше закъснял с трийсет и пет минути за срещата с Хавиланд и легендарния сакат агент от миналото Александър Конклин. — Млади човече — каза майорът като отново поднесе микрофона към устата си.
— Да, сър?
— Нямам време за нетърпеливия и не толкова важен „Орел“, но не искам да го обиждам. Ще се обади пак и ако аз не отговоря, искам да обясниш, че не си успял да се свържеш с мен. Разбира се, после ми предай съобщението.
— С удоволствие.
— Моля?
— Когато „Орел“ се обади, звучеше доста ядосано. Викаше, че когато има определена среща, тя трябва да се спазва и че…
— Добре, добре, разбирам, млади човече. Както казваха нашите деди — гръм да удари клюна на орела. Прави това, което ти казвам, и междувременно след петнайсет минути се свържи с нашия човек при киното, а щом се обади, директно го прехвърли на моята честота. Като му дадеш номера ми, разбира се.