Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Стани — нареди му Борн. Убиецът стана и пое въздух с широко отворената си уста; очите му бяха пълни с омраза.
— Помисли за Еко — каза Борн със същото чувство. — Извини ме, имах предвид Д’Анжу, човека, който ти върна живота — този живот впоследствие много ти хареса, нали? Чуй ме сега и ме чуй добре. Искаш ли да ти сваля въжето?
— Ъхъ! — изстена убиецът и закима с глава.
— И да ти освободя палците?
— Ъхъ, ъхъ!
— Но както се казваше в добрите стари времена — продължи Джейсън и измъкна пистолета от колана си, — имам някои условия. Нали схващаш: или ще се измъкнем оттук живи, или ще изчезнем, като тленните ни останки ще бъдат предадени на китайския огън. Останки сами по себе си без минало и бъдеще и, разбира се, без спомени… Виждам, че те отегчавам. Е, съжалявам, няма да те развържа тогава.
— Ъъъъ!
— Добре, щом настояваш. Разбира се, няма да ти давам оръжие и ако те видя, че искаш да се сдобиеш с някакво, ще те застрелям. Но ако се държиш прилично, има малка възможност да се измъкнем оттук. И още нещо — каза Джейсън и развърза въжето отзад, докато то падна около раменете му. — Това е найлон или полиуретан, или все едно как го наричат. Когато се нагрее, се подува като гъба и няма начин да се развърже. Ще бъде вързано здраво около глезените ти и ти едва ще можеш да пристъпваш и всичко това само защото съм техничар. Ясен ли съм?
Убиецът кимна и Борн рязко го удари в сгъвката на крака, като го прати на земята. От палците му течеше кръв. Джейсън мина от предната му страна и пъхна цевта на пистолета в устата му, докато развързваше втория възел на тила.
— Боже всемогъщи! — извика убиецът, когато въжето бе освободено.
— Радвам се, че си така религиозен — каза Джейсън, остави оръжието на земята и бързо омота въжето около глезените му, като пред всеки глезен направи по един подобен възел, след което със запалката си подпали краищата. — Това е необходимо. — Той вдигна пистолета си и го опря в челото му, докато размота телта от китките му. — Готов си. И внимавай с палците, наранени са.
— Дясната ми ръка е омекнала като бисквитена торта! — каза англичанинът и с мъка започна да развързва възлите около палците си. Накрая ги освободи и засмука кръвта от раните си.
— Нуждаете ли се от нещо друго, мистър Борн?
— Превръзки. Пръстите ми кървят.
— Колко си образован. — Борн взе сака си и го пусна пред десантчика, като с пистолета държеше на мушка челото му. — Бръкни вътре. Рулото лейкопласт е най-отгоре.
— Намерих го — каза убиецът, като бързо размота от лентата и нави на всеки палец. — Това нещо е жестоко за когото и да било.
— Помисли за Д’Анжу! — каза Борн рязко.
— Той искаше да умре, за Бога! Какво трябваше да направя аз?
— Нищо. Защото ти си нищо.
— Той ме превърна в теб…
— А, за това нямаш достатъчно талант — каза Джейсън Борн. — Просто ти липсва. Нямаш пространствено мислене.
— Това пък какво значи?
— Поумувай. — Делта се изправи. — Сега стани!
— Кажи ми — каза убиецът и стана, загледан в цевта срещу себе си. — Защо аз? Защо скъса с твоя бизнес, с твоите задачи?
— Защото никога не съм бил в този бизнес.
Внезапно светлина заля цялото поле, жълтите маркери отстрани на пистата светнаха. От централната сграда изскочи група хора и една част влезе в тъмния отвор на хангара, а друга тръгна към редицата ниски постройки от дясната му страна, откъдето след малко се разнесе рев на двигатели. Светлините в терминала бяха запалени, изведнъж всичко наоколо се раздвижи.
— Вземи куртката и шапката — посочи Борн към лежащия в безсъзнание до тях. — Облечи ги!
— Няма да ми станат!
— По-късно Савил Роу ще ги преправи специално за теб. По-живо!
Имитаторът го направи, но дясната ръка му създаваше такъв проблем, че Джейсън трябваше да му държи ръкава. Борн опря оръжието си в гърба му и двамата изтичаха към стените на хангара и тръгнаха покрай тях, докато стигнаха до края.
— Съгласен ли си по този въпрос? — прошепна Борн и погледна лицето, което толкова му напомняше неговото преди години. — Или ще се измъкнем, или ще умрем.
— Разбрано — каза десантчикът. — Онова копеле с меча е напълно побъркано. Искам да се махна оттук!
— Преди беше на съвсем друго мнение.
— Ако бях издал мислите си, оня маниак щеше да се обърне срещу мен!
— Кой е той?
— Никога не съм знаел името му. Имах само няколко свръзки, които трябваше да ме заведат при него. Първата беше човек на име Су Янг от гарнизона в Гуандонг…