Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Ти си шибан психопат, ето какво си!
— Радвам се, че разбираш.
Картата. Едно от преимуществата на този вид пътни карти бяха обозначените със звездички гаражи край главните пътища, които работят двайсет и четири часа в денонощието. Човек трябваше само да помисли за всеобщото объркване, което би настъпило от непрекъснато развалящия се военен и правителствен транспорт, за да разбере необходимостта им. И, разбира се, те бяха добре дошли за Борн.
— На около четири мили по този път има бензиностанция — каза той на убиеца. — Спри колата и напълни резервоара, без да обелиш дума с някого. Ако се опиташ, естествено, ще бъде ужасно глупаво, защото не говориш езика. Трябва да запомниш няколко думи, от които се нуждаеш.
— А ти говориш ли езика?
— Да, затова аз съм оригиналът, а ти обикновен фалшификат.
— Е, така да бъде, мистър Оригинал!
Джейсън отново стреля, като отнесе остатъка от прозореца.
— Фалшификат! — изкрещя той, извисявайки глас над вятъра. — Запомни това.
Времето беше враг.
Той изброи наум нещата, които притежаваше, а те не бяха много. Парите бяха главният му коз; имаше повече, отколкото стотина китайци можеха да спечелят за неколкостотин живота, но те сами по себе си не означаваха нищо. Единствено времето имаше значение. Ако по някакъв начин можеше да се измъкне от огромната китайска земя, това трябваше да стане по въздуха. Отново се вгледа в картата. Пътят до Шанхай щеше да продължи петнайсет часа, ако колата издържеше, ако той издържеше и ако успееха да се промъкнат през проверките по пътищата, тъй като той добре знаеше, че е сигнализирано на всички постове за двама западни терористи, които ще се опитат да преминат. Щяха да ги заловят, щяха да заловят и двамата, а дори и да стигнеха до Шанхай, колко ли усложнения щяха да се появят след това!
Имаше вариант — винаги има още варианти. Беше наистина лудост дори да се мисли за това, но друг начин нямаше.
„Времето е твой враг. Направи го! Нямаш избор!“
Той загради с кръгче малко обозначение в покрайнините на град Джинан. Едно летище.
Утрото настъпи. Всичко беше пропито с влага. Земята, високата трева и металната ограда блестяха от утринната роса. Единствената писта представляваше черна ивица, врязваща се в полето с ниско окосена трева, която беше наполовина зелена от днешната роса, наполовина обгорена от вчерашното неистово слънце. Черният седан беше паркиран встрани от пътя за летището и отново покрит с клони. Имитаторът беше обездвижен още веднъж, този път откъм палците. Като опря пистолета в дясното му слепоочие, Джейсън заповяда на убиеца да навие двете макари, свързани с тел около всеки палец, като самото стягане се осъществяваше от приплъзващите се възли, и след това преряза телта с резачката, прибра макарите, а свободните краища върза стегнато около китките му. Както десантчикът разбра, с всяко леко движение — извиване или разделяне на ръцете встрани — телта се впиваше дълбоко в плътта му.
— Ако бях на твое място — каза му Борн, — щях да внимавам. Представяш ли си какво е усещането да си без палци? Или с прерязани китки?
— Мръсен техничар!
— По-добре ми повярвай.
Оттатък пистата запалиха осветлението в едноетажната постройка с дълга редица прозорци откъм тяхната страна. Джейсън взе вързопа с дрехи, който носеше, развърза двата стягащи колана, нахвърля дрехите по тревата и после ги подреди. Имаше голяма куртка в стил Мао, огромни смачкани панталони и платнена шапка с козирка, която беше част от това облекло. Той облече куртката и я закопча над тъмния си пуловер, сложи шапката и се изправи, като навлече панталоните направо върху своите. Стегна ги с колан на кръста. Поизглади куртката и се обърна към убиеца, който го наблюдаваше любопитно и с почуда.
— Иди до оградата — каза Джейсън, наведе се и бръкна в сака си. — Застани на колене и се наведи напред — продължи и извади найлоново въже с дължина около два метра. — Да те видя как забиваш лицето си в мрежата. Очите напред! Бързо!
Убиецът направи исканото; вързаните му ръце се намираха между тялото и оградата, а главата му бе притисната в телената мрежа. Борн бързо се приближи и със сръчни движения провря въжето през квадратчетата от дебела тел, после го издърпа и го върза с два възела на тила на убиеца. Всичко това с такава сръчност и толкова неочаквано, че бившият офицер не успя дори да гъкне, преди да разбере какво става.
— Кой, по дяволите, си ти, Господи!
— Както онзи маниак отбеляза за Д’Анжу, преди да му отсече главата, оттук не можеш да избягаш, майоре.