Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Разбира се, сър.
Лин продължи с колата на изток от булевард „Хенеси“ през Саутхорн парк, после обърна на юг към „Джонстън“, след което отново на изток и по улица „Бъроуз“ стигна до киното. Влезе в паркинга и намери място благодарение на полицейската си карта. Имаше съвсем малко хора за прожекцията на „Страст в Ориента“, която започваше в полунощ. Доста странен избор от страна на неговия агент. Независимо от това, за да не привлича вниманието към себе си и понеже имаше още шест минути, той застана зад тримата чакащи на гишето. След деветдесет секунди беше платил и взел своя билет. Влезе вътре, подаде билета си за проверка и настрои очите си за тъмнината и порнографския филм на далечния екран. Това беше наистина странен избор за човека, който щеше да бъде подложен на теста, ала майорът си беше обещал никога да не прави прибързани преценки.
Но в този случай беше наистина трудно да се въздържи. Не че харесваше особено човека, който седеше някъде в тъмния салон и гледаше заедно с крайно концентрираната публика безбройните сексуални упражнения на иначе дървените актьори. Всъщност не го харесваше, просто отчиташе, че той е сред най-добрите от неговия отбор. Агентът беше арогантен и с неприятен нрав, но храбър по душа; беше избягал от Пекин, тъй като с всеки изминал час имаше опасност косъмът, на който висеше животът му в комунистическата столица, да се скъса. Там е бил служител с висок пост в Силите за сигурност и е имал достъп до ценна информация. Като сърцераздирателен жест на саможертва оставил жена си и малката си дъщеря, запазвайки живота им чрез един овъглен труп, надупчен от куршуми, който по-късно щеше да бъде идентифициран като самия него — герой на Китай, застрелян и изгорен от банда изверги, може би част от наскоро преминалата вълна от престъпления по целия континент. Като всички бегълци с високи постове, той беше подложен на най-строги тестове и определен да залавя потенциални внедрени шпиони. И така историята на този мъж явно не подхождаше за двоен агент независимо от филмовите му предпочитания.
Другият беше човекът в Абърдийн, а той си оставаше голяма загадка за Лин. Беше по-възрастен от всички, обличаше се безупречно, бивш счетоводител, който показваше такава лоялност, че веднъж Лин дори го направи свой довереник, но бързо се овладя, преди да му разкрие информация, която не трябваше да достига до никого. Възрастта на човека беше близка до неговата и може би затова му беше симпатичен. Женен за англичанка и член на богат яхтклуб посредством брака. На Лин изглеждаше невероятно най-близкият му колега, наложил такъв порядък в живота си, да е бил подкупен от Шенг Чу Янг…
Не, невъзможно! Може би трябваше отново да анализира останалите. Не! Сега! Концентрирай се! Майорът погледна встрани и видя стълба. Стана, приближи се до нея и изкачи стъпалата за балкона; прожекционната кабина беше точно срещу него. Почука на страничната врата и влезе вътре, като тежестта на тялото му счупи евтината тънка верига на вратата.
— Ting zhi! — изкрещя операторът, на чиито колене седеше жена и той бъркаше под полата й. Тя скочи встрани и засрамена извърна лице към стената.
— Кралска полиция — каза майорът и показа документа си. — На никого няма да направя нищо лошо, повярвайте.
— Е, тук не е храм за молитви — каза мъжът.
— По това може да се спори, но наистина не е.
— Имаме разрешително, за което редовно се заплаща.
— Няма да ви противореча — прекъсна го Лин. — Полицията просто ви моли за една услуга и едва ли ще е против вашите интереси да я изпълните.
— Каква е тя? — попита нервно операторът и проследи с поглед изнизващата се през вратата жена.
— Спрете филма, да кажем, за трийсет секунди и включете осветлението. Обявете на публиката, че има повреда, която бързо ще бъде отстранена.
Операторът се дръпна.
— Почти свършва! Ще се развикат!
— Направете го!
Машината спря, осветлението бе включено и обявлението беше направено чрез високоговорител. Операторът беше прав. Недоволни подвиквания изпълниха салона, придружени от ръкомахания и средни пръсти. Очите на Лин обхождаха публиката: напред и назад, ред след ред.
Ето го неговия човек… Бяха двама — агентът се бе навел напред и говореше с човек, когото Лин не беше виждал преди. Майорът погледна часовника си.
— Има ли долу някакъв телефон?
— Когато работи, има. Стига да не е счупен.
— А сега работи ли?
— Не знам.
— Къде точно?
— Под стълбището.
— Благодаря. Поднови прожекцията след шейсет секунди.