Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Чувал съм това име. Наричат го още Свинята.
— Може би името е точно, не знам.
— И после?
— За мен трябваше да се остави номер на пета маса в казиното…
— „Кам Пек“ в Макао — прекъсна го Джейсън. — И после?
— Трябваше да се обадя на този телефон и да говоря на френски. Този Су Янг е един от малкото тук, които говорят езика. Той определя времето на срещата, а мястото е винаги едно и също. След това пресичам границата и отивам до едно високо плато в планината, където при мен идва куриер и ми дава името на мишената. И половината от цената на убийството… Гледай! Приближава се към края на пистата!
— В главата ти е опрян пистолет.
— Разбрано.
— Обучението ти включваше ли каране на самолет?
— Не. Само да скачам с парашут.
— Е, това няма да ни помогне в случая.
След като се спусна от яркото небе, кацащият самолет се приближи към края на пистата. Колесниците леко докоснаха бетона и блестящото тяло на самолета профуча покрай тях с оглушителния звук от включения реверс. На края на пистата туловището спря и пое към чакалнята.
— Kai guan ki you! — извика един човек и посочи към трите цистерни с гориво, паркирани отстрани на пистата, като обясняваше точно коя трябва да тръгне към самолета.
— Ще зареждат — каза Джейсън. — Ще излитат пак след това. Да се качим и ние.
Убиецът се обърна, очите му умоляваха.
— За Бога, дай ми нож или каквото и да е!
— Нищо няма да ти дам.
— Но аз мога да помогна!
— Това шоу го организирам аз, майоре, не ти. Ако ти дам нож, ще видя корема си разпран.
— Da long sia! — извика същият глас пред хангара. — Fang song! — продължи, като инструктираше хората да останат по местата си, самолетът щял да се отдалечи от чакалнята и първата от трите цистерни щяла да излезе да го посрещне.
Една част от екипажа слезе от самолета и той отново потегли към мястото, където щеше да се извърши зареждането. Цистерната също тръгна към него; около нея се събраха хора, които започнаха да развиват дебелите маркучи.
— Ще продължи десет минути — каза убиецът. — Това е китайски вариант на модернизиран ДС-3.
Самолетът спря, двигателите бяха угасени и хората от поддръжката избутаха до мястото подвижните стълби и се качиха върху крилата. Шлюзите бяха отворени и накрайниците притегнати. Работниците от групата непрекъснато си подвикваха. Изведнъж люкът в центъра на фюзелажа се отвори, отвътре бе спусната стълба и двама мъже в униформа слязоха по нея.
— Пилотът и щурманът — каза Борн. — Проверяват внимателно всяко нещо, което тези хора правят. Трябва точно да определим момента на действие, майоре. Когато кажа мърдай — мърдаш!
— Естествено — съгласи се убиецът. — Когато вторият човек застане на първото стъпало.
— Горе-долу тогава. Чакай! Цистерната. Снощният вариант на Четвърти юли ще трябва да се повтори и тук.
— Ако гръмне тя, отива и целият самолет.
— Не тази цистерна — поклати глава Джейсън, загледан в далечината. — Онази там. — Борн посочи към двете цистерни отстрани на пистата. — Ако гръмнат те, първата заповед към пилота ще бъде да махне самолета от това място.
— Да, и така ние ще бъдем много по-близо. Да го направим.
— Не — поправи го Джейсън. — Ти ще го направиш. Точно както ти кажа и с пистолет на сантиметри от главата ти. Мърдай!
Те изтичаха обратно до цистерната, използвайки суматохата около самолета. Пилотът и щурманът даваха заповеди на работниците от поддръжката. Борн нареди на десантчика да клекне пред него, докато той извади от сака рулото лейкопласт. Измъкна ножа си от колана, свали един от маркучите и го пусна на земята, като плъзна ръка до мястото, където влизаше в резервоара.
— Внимавай, майоре, наблюдавам те. Доближи се до мен, като се движиш бавно.
— Казах, че искам да се махна оттук! Няма да направя нищо!
— Разбира се, че искаш, но имам предчувствие, че би искал да свършиш работата сам.
— И през ум не ми е минавало.
— Тогава не си моят човек.
— Благодаря.
— Наистина. На мен би ми минало… Колко ще продължи зареждането?
— Още две-три минути, доколкото мога да преценя.
— А точна ли ти е преценката?
— След двайсетина специални мисии в Оман и Йемен, струва ми се, да. Самолетите там бяха подобни. Не повече от две или три минути.
— Добре. Върни се на мястото си. — Джейсън проби маркуча с ножа и направи малък разрез, достатъчен, за да позволи постоянно изтичане на бензин. Изправи се и насочи към убиеца оръжието си, докато му подаваше рулото лейкопласт.
— Размотай около два метра и го намокри с бензина, който тече оттук. — Убиецът се наведе и изпълни инструкциите на Борн. — Сега — продължи Джейсън — пъхни края на лентата в разреза на маркуча. По-навътре! Използвай палците си!