Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Казахте трийсет!
— Промених решението си. А ти се радваш на привилегиите от една добра работа, защото имаш разрешително, нали?
— Тия долу са истински животни!
— Сложи на вратата стол. Бравата е счупена.
Във фоайето под стълбището майорът мина покрай телефонния автомат, като спря за момент само да изтръгне спираловидната жица от кутията, и продължи навън към своя автомобил. Изведнъж спря, забелязал телефонна кабина от другата страна на пътя. Отиде до нея, прочете номера, запамети го и се върна до колата. Седна, запали двигателя, потегли по улицата, за да паркира отново на стотина метра, и изгаси фаровете. Прикова поглед към изхода на киното.
След минута и петнайсет секунди беглецът от Пекин се появи и се огледа в двете посоки, очевидно ядосан. После се взря право напред и видя това, което търсеше, това, което Лин очакваше от него, след като телефонът в киното не работеше. Разбира се, телефонната кабина от другата страна на пътя. Майорът набра номера, когато неговият подчинен влезе в кабината. Телефонът иззвъня, преди човекът да пъхне монетите си.
— Xing su! Xiao xi! — Лин се закашля, докато шепнеше. — Знаех, че ще намерите телефона! Шенг! Свържете се незабавно! Сапфир е изчезнал! — Майорът свали микрофона, готов да отговори на обаждането от телефонната кабина.
Обаждането не дойде. Лин се обърна и отправи поглед към пластмасовата кабинка. Агентът беше избрал друг номер, но не говореше. Човекът в Абърдийн беше чист.
Майорът слезе от колата, прекоси пътя и стигна до сенките на отсрещните дървета, без да изпуска от очи кабинката. Стоеше в относителната тъмнина, като се движеше бавно и проклинаше гените, които му бяха дали този ръст. Без да излиза от сянката, той се приближи към кабината. Беглецът бе на два метра от Лин с гръб към него и говореше развълнувано:
— Кой е Сапфир? Защо точно този телефон? За какво му трябвам?… Не, казах ти, че използва името на водача!… Да, неговото име… Без никакъв код или символ! Абсолютна лудост!
Лин Уенцзу чу всичко, което искаше да чуе. Извади автоматичния си пистолет и бързо излезе от тъмнината.
— Прекъснаха филма и запалиха осветлението. Куриерът и аз бяхме…
— Затвори телефона! — заповяда майорът.
Предателят се обърна.
— Ти! — извика той.
Лин изблъска навътре двойния агент и тресна слушалката.
— Достатъчно! — изрева той.
Изведнъж усети ледено острие, което се заби в корема му. Беглецът дръпна ножа и го вдигна за втори удар. Лин натисна спусъка. Звукът от изстрела проехтя по тихата улица и двойният агент падна на земята с разкъсано от куршума гърло, откъдето бликна кръв и намокри студения бетон.
— Nii made! — извика някой отляво на майора, изричайки проклятие. Това беше човекът, с когото агентът бе разговарял в киното. Той вдигна пистолета си и стреля, докато огромното тяло на майора го нападна и се стовари отгоре му като стена. Зейна рана близо до дясното рамо на Лин, но убиецът беше загубил равновесие. Лин стреля отново; човекът се строполи на земята. Беше мъртъв.
От другата страна на улицата порнофилмът беше свършил и ядосаната тълпа започна да излиза. С последните остатъци от огромната си сила тежко раненият Лин повдигна телата на двамата мъртви конспиратори и с мъка ги завлече до колата си. Няколко души от публиката го изгледаха, сякаш не проумяха напълно видяното. Малко преди да стигне до колата си, той отново се обърна. Те продължиха да го зяпат с безразлични погледи.
Алекс Конклин се изправи от стола и шумно завлачи протезата си, докато стигна до тъмния прозорец.
— Какво, по дяволите, искате да кажа? — попита той посланика.
— Че при създалите се обстоятелства съм постъпил по единствения възможен начин, единствения, който би предизвикал Джейсън Борн да се задейства веднага. — Хавиланд вдигна ръка. — Преди вашия отговор трябва да ви кажа, че Кетрин Стейпълс не се съгласи с мен. Тя смяташе, че е трябвало директно да апелирам към Дейвид Уеб. Той е ученик на Далечния изток, експерт, който би разбрал цената на всички залози на трагедията, която може да произтече.
— Тя е била луда — каза Алекс. — Той щеше да ви каже да се разкарате.
— Благодаря за това — кимна с глава дипломатът.
— Но почакайте — прекъсна го Конклин. — Той щеше да ви откаже не защото смята, че грешите, а защото сам се съмнява в собствените си сили. А когато сте отвлекли Мари, това просто механично го е върнало назад и го е накарало да бъде човекът, който той искаше да забрави.
— Е?
— Ти наистина си гадно копеле, мръсник такъв.
Внезапно се разнесе звук от сирени и лъчи от фарове започнаха да кръстосват стъклата на прозореца. Оглушителни изстрели, придружени от резки спирачки и удар в метал, изпълниха вечерния мрак. Посланикът и човекът от ЦРУ приклекнаха на пода; след секунди всичко свърши. И двамата се изправиха и в този момент вратата с трясък се отвори. В очертанията й се появи Лин Уенцзу с окървавени гърди и стомах и се олюля, носейки две мъртви тела под всяка мишница.