Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Ще ме оставиш тук? — попита убиецът зашеметен.
— Не ставай глупав. Ние сме като две части на катамарана. Където съм аз, там си и ти. Всъщност ти тръгваш пръв.
— Накъде?
— През оградата — каза Джейсън и извади резачката за тел от сака, след което започна да изрязва отвор около торса на убиеца и въздъхна, когато разбра, че телта беше много по-мека от онази на оградата на резервата. След като очертанията бяха готови, Борн пристъпи напред и постави крак между плешките на имитатора. Прехвърли върху крака си цялата тежест на тялото и с всичка сила блъсна напред. Убиецът и парчетата от оградата паднаха на тревата от другата страна.
— Исусе! — изкрещя от болка десантчикът. — Много ти е смешно, нали?
— Сериозен съм като гробарска лопата — отвърна Джейсън. — Всяко движение, което правя, е много добре премислено и напълно сериозно. Изправи се и не повишавай глас.
— Но аз съм вързан за идиотската ограда!
— Парчето е свободно. Изправи се и се обърни.
С несигурни движения убиецът се изправи и се олюля на краката си. Борн разгледа творението си. Гледката на това парче телена мрежа, прикрепено към горната част на тялото и минаващо пред лицето, сякаш се крепеше на издадения напред нос, наистина беше смешна. Но причината, поради която бяха тук, никак не беше смешна. Само когато убиецът беше обезопасен по такъв начин и стоеше пред очите му, рисковете бяха елиминирани. Джейсън не можеше да контролира онова, което бе извън погледа му, а това, което не виждаше, би могло да му струва живота…. И което е по-важно, живота на съпругата на Дейвид Уеб.
Борн се пресегна и сряза възела отзад, при което оградата падна на земята и преди убиецът да може да се осъзнае, Джейсън намота въжето около главата му и го вдигна нагоре, така че да минава през устата му. Той стегна въжето още, докато челюстта на десантчика се отвори и устата му се превърна в тъмна дупка с венец от бели зъби. От гърлото на убиеца долетяха нечленоразделни звуци.
— Как се чувствате, майоре? — попита Борн, докато връзваше отзад останалата дължина от петдесет сантиметра. — Видях Д’Анжу и останалите. Те не можеха да говорят, можеха само да се давят в собственото си повръщано. Ти също ги видя и тогава се хилеше. Е, как е сега? О, да, забравих, че не можеш да говориш. — Той блъсна убиеца напред и хвана раменете му, като го накара да върви наляво. — Ще минем към края на пистата — каза той. — Мърдай!
Докато вървяха през тревата, Борн разгледа относително примитивното летище. Оттатък едноетажната постройка имаше малка кръгла сграда, остъклена отпред, но без никаква светлина вътре освен един прожектор в централната част на покрива. Тази сграда беше чакалнята на Джинан, а слабо осветеният четвъртит силует на покрива — командната кула. На около шейсетина метра вляво се виждаше огромен ремонтен хангар с висок покрив и подвижни стълби близо до широко отворените врати. Той беше очевидно пуст; работниците още не бяха дошли. Надолу към южния край на пистата се открояваха едва пет самолета, металът им блестеше на утринното слънце. Летището Джинан беше само помощно, но несъмнено и то като повечето летища в Китай биваше усъвършенствано в стремежа за повече чужди инвестиции. Разбира се, много работа трябваше да се свърши, преди то да може да функционира като международно.
— Ще влезем в хангара — прошепна Борн и побутна убиеца в гърба. — И запомни, ако вдигаш шум, хората наоколо ще те убият преди мен. А аз ще имам възможност да избягам, защото ти ще ми я дадеш. Не се съмнявай в това. Залегни!
На около трийсет крачки от тях се появи пазачът, току-що излязъл от тъмния хангар. На рамото му висеше пушка. Той протегна ръце и се прозя. Борн разбра, че това е моментът да действа, друг удобен случай едва ли щеше да има. Убиецът лежеше на земята с отворена уста, вързаните с тел ръце бяха под него. Като хвана свободния край на въжето и изправи главата му, Джейсън направи две бързи примки около врата му.
— Помръднеш ли, задушаваш се — прошепна Борн и се изправи.
Бързо изтича до стената на хангара, стигна до ъгъла и надзърна в посоката, накъдето беше тръгнал пазачът. Мъжът стоеше неподвижно. Тогава Джейсън разбра. Той уринираше. Борн заби крак в тревата и стартира напред, като удари човека в основата на гръбнака. Онзи се строполи в безсъзнание. Джейсън го извлече назад до ъгъла и после до мястото в тревата, където неподвижно лежеше убиецът.
— Има на какво още да се учиш, майоре — каза Борн, като махна примката от врата му. Фактът, че тази примка не би могла да причини нищо повече от леко пристягане, и това, че десантчикът не го разбра, беше показателен. Неговият пленник не можеше да мисли пространствено. Не стресът задвижваше въображението му, а само произнесената смъртна заплаха. Трябваше да вземе предвид това.