20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Мислите ли, че господин граф дьо Ла Фер ще ми се разсърди?
— Дали мисля? Уверен съм в това! Иначе аз бих ви поблагодарил, защото в същност вие работихте за нас. Ето защо аз ви се карам вместо него и повярвайте ми, това ще ви излезе по-евтино. После — продължи д’Артанян — аз се ползувам от правото, което ми даде вашият настойник, мило момче.
— Не ви разбирам, господине.
Д’Артанян стана, приближи се до писмената маса, взе едно писмо и го подаде на Раул.
Раул го прочете набързо и погледът му се замъгли.
— О, боже мой! — извика той, като вдигна хубавите си и съвсем влажни от сълзи очи към д’Артанян. — Значи господин графът е заминал от Париж, без да се види с мене?
— Той замина преди четири дни.
— Но от писмото му може да се заключи, че той се излага на смъртна опасност.
— Ама че го казахте! Излагал се на смъртна опасност!
Бъдете спокоен: той замина по работа и скоро ще се върне; надявам се, че нямате нищо против да ви бъда временно настойник.
— О, не, господин д’Артанян, вие сте такъв благородник и граф дьо Ла Фер ви толкова обича!
— Е, боже мой, обичайте ме и вие; аз няма да ви измъчвам никак, но при условие че ще бъдете фрондьор, млади приятелю, и то голям фрондьор.
— А мога ли да се виждам като по-преди с госпожа дьо Шеврьоз?
— Ай да му се не види, разбира се! И с господин коадютора също, и с госпожа дьо Лонгвил също; и ако добродушният Брусел, на когото помагахте тъй усърдно да бъде арестуван, беше свободен, щях да ви кажа: побързайте да се извините пред господин Брусел и го целунете по двете бузи.
— Добре, господине, ще ви се подчиня, макар и да не ви разбирам.
— Няма нужда да разбирате. А ето и господин дю Балон, който пристига със съвсем разкъсани дрехи — продължи д’Артанян, като се обърна към току-що отворилата се врата.
— Да — каза Портос, покрит с прах и пот, — но в замяна на това разкъсах доста кожи. Тия селяндури искаха да ми вземат шпагата! Пусто да остане! Какво народно вълнение! — продължи великанът с обикновеното си спокойствие. — Но аз убих над двадесетина с ефеса на моята Бализарда. Глътка вино, д’Артанян.
— О, оставям се на вас — рече гасконецът, като напълни чашата на Портос чак до горе. — А след като я изпиете, кажете ми мнението си.
Портос пресуши чашата на един дъх, после я постави на масата, облиза мустаците си и запита:
— За какво?
— На, ето господин дьо Бражелон — продължи д’Артанян. — Той искаше да помогне с всички сили да арестуват Брусел и аз му попречих с голяма мъка да защити господин дьо Коменж!
— Пусто да остане! — забеляза Портос. — А какво би казал настойникът, ако научи това?
— Видяхте ли? — каза д’Артанян. — Фрондирайте, приятелю мой, фрондирайте и помнете, че аз замествам господин графа във всичко.
И той раздрънка кесията си.
След това се обърна към стария си приятел и го запита:
— Идвате ли, Портос?
— Къде? — попита Портос, като си наливаше втора чаша вино.
— Да поднесем почитанията си на кардинала. Портос пресуши втората чаша със същото спокойствие,-
с което изпи първата, взе си шапката, която бе оставил на един стол, и тръгна след д’Артанян.
Раул остана поразен от всичко, което видя. Д’Артанян му забрани да излиза от стаята, докато не утихне цялото това вълнение.
XVII. ПРОСЯКЪТ ОТ ЧЕРКВАТА СЕНТ ИОСТАШ
Д’Артанян си направи сметката, като не отиде веднага в Пале Роял: той даде време на Коменж да се яви преди него и следователно да разкаже на кардинала за важните услуги, които той, д’Артанян, и приятелият му бяха направили тая сутрин на партията на кралицата.
И наистина Мазарини прие великолепно и двамата, наговори им куп комплименти и им съобщи, че всеки от тях е вече минал средата на пътя към своята цел, тоест д’Артанян към капитанството, а Портос към баронството.
Д’Артанян би предпочел пари пред всичко това, защото знаеше, че Мазарини е щедър на обещания, но много мъчно ги изпълнява: с обещанията на кардинала можеш да си останеш гладен. Пред Портос обаче се ПОказа много доволен, за да не го обезсърчи.
Докато двамата приятели бяха при кардинала, кралицата изпрати да го повикат. Кардиналът сметна, че сега е удобна минута да удвои усърдието на двамата й защитници, като нареди така, че кралицата да им поблагодари лично; той им даде знак да го последват. Д’Артанян
и Портос му показаха изпрашените си й разкъсани Дрехи, но кардиналът поклати глава.
— Тия дрехи — каза той — са за предпочитане пред дрехите на повечето придворни, които ще видите у кралицата, защото това е бойно облекло.