Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— Той бездруго си беше в ръцете ни — отбеляза хладнокръвно Ераст Петрович. — За тая мила архива смъртната присъда не му мърда, дори да не беше участвал в никакви заговори.
Асагава поклати глава:
— Да не мислите, че ще позволя всичката тая гнусотия да излезе наяве? Тук има толкова мръсотия, толкова семейни тайни! Ще се надигне вълна от самоубийства, разводи, скандали, позорни оставки. Не, ще стане дори нещо по-лошо! Новият министър ще прибере архива за собствено ползване, ще обяви, че го е унищожил, но ще запази най-пикантните неща за всеки случай.
— Тогава какво ще правим?
— Ще унищожим цялата тая отрова. Без да я четем.
— Това е б-благородно — призна Фандорин, който не би могъл да се наслади на японските тайни, дори и да имаше подобно желание. — А тия знаци какви са? Не приличат на йероглифи.
Той посочи лист хартия на самото дъно на папката. В средата му беше изобразено кръгче, в което се мъдреше някаква заврънкулка. От кръгчето тръгваха линии към други кръгчета, по-малки.
— Да, това не са йероглифи — вгледа се в листа инспекторът. — Във всеки случай не са японски йероглифи. Аз за пръв път виждам подобни писмена.
— Прилича ми на схема на заговор — предположи Фандорин. — При това шифрована. Интересно кой ли е отбелязан в централния кръг?
— Сигурно е Суга.
— Едва ли. Защо ще се обозначава с такива странни знаци, просто щеше да нарисува празно кръгче, и толкоз.
Те събраха глави над загадъчната схема. Асагава, който явно се беше надишал на прах, изведнъж кихна толкова силно, че таванът отекна с оглушително ехо.
— Да не сте луд! — смъмри го Фандорин. — По-тихо!
Японецът небрежно махна с ръка и отговори, без да снишава глас:
— Какво значение има? Вече можем да не се крием. Веднага щом унищожим ненужните документи, лично ще повикам дежурния и ще…
Той не успя да довърши.
Без каквото и да е предупреждение металната врата хлопна с вече познатия им метален звън. Стената потрепери леко и в стаичката се възцари тишина като в гробница.
Първата реакция на Ераст Петрович бе чисто нервна — да погледне часовника си. Показваше два часа и тринайсет минути.
Проглеждане
Няколко минути попадналите в капана касоразбивачи се държаха по най-естествен и предсказуем начин — те тропаха с юмруци по монолитната преграда, опитваха се да напипат мястото, където тя приляга към стената, търсеха някакво копче или лост. После Фандорин остави партньора си да блъска и седна по турски на пода.
— Б-безполезно е — рече той с безизразен глас. — Тук няма лост.
— Но как се затвори вратата? Никой не е влизал в кабинета, щяхме да го чуем, аз бях пуснал резето!
Ераст Петрович поясни:
— Часовников механизъм. Настроен е да се задейства след д-двайсет минути. Чел съм за подобни врати. Монтират ги в големите банкови трезори и блиндирани скривалища — тоест на места, откъдето плячката не може да се изнесе бързо. Единствено стопанинът знае с колко време разполага, преди да се задейства пружината, а грабителят пада в капана. Успокойте се, Асагава. Няма да излезем оттук.
Инспекторът седна до него в самия ъгъл.
— Добре де — рече бодро той. — Ще изчакаме до сутринта, пък нека ни арестуват. Имаме какво да покажем на властите.
— Никой няма да ни арестува. На сутринта Суга ще дойде на работа, ще се ориентира по безредието в кабинета си, че са го посетили неканени гости. По стола под разпятието ще разбере, че в капана има плячка. И ще ни остави тук да си умрем от жажда. Да си призная, винаги ме е било страх от такава смърт.
Впрочем той изрече тия думи без особено чувство. Изглежда, отровените мозък и сърце бяха успели да повлияят и върху инстинкта за самосъхранение. Значи писано било да се мре от жажда, вяло си помисли Ераст Петрович. Какво значение има всъщност?
Фатализмът е нещо заразително. Асагава изгледа помръкващото пламъче в своята лампа и умислено рече:
— Не се бойте. Няма да има време да умрем от жажда. Ще се задушим. Дори преди да дойде Суга. Въздухът тук ще стигне за не повече от четири часа.
Известно време двамата седяха мълчаливо, всеки си мислеше своето. Ераст Петрович например бе посетен от странни мисли. Хрумна му изведнъж, че всичко това в действителност не се бе случвало. Събитията от последните десетина дни бяха прекалено невероятни, а самият той се бе държал по най-нелепия начин — пълни щуротии и бълнуване. Това или беше проточил се сън, или някакви посмъртни химери. В крайна сметка никой не знае какво се случва с душата на човека, когато тя се отделя от тялото. Ами ако в нея протичат някакви фантомни процеси, както става по време на сънищата? Не се бе случило нищо — нито преследването на безликия убиец, нито павилионът над нощното езеро. В действителност животът е свършил в мига, когато в лицето на безпомощния Ераст Петрович се бяха вторачили малките лъскави очички на сиво-кафявата мамуши. Или дори по-рано — когато бе влязъл в спалнята си и бе видял усмихнатото японско старче…