Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Zur Besprechung morgen…

— Um neun Uhr403. Unterschrift. Знаеш ли какво е това Unterschrift, маймуно! Подпис! Повтори!

— Um neun Uhr — Unterschrift. Знаеш ли — какво е — Unterschrift, маймуно — подпис.

— Идиот. Значи, подпис: полковник Шрьодер, говедо. Написа ли? Повтори.

— Полковник Шрьодер, говедо.

— Добре, вол такъв. Кой прие телефонограмата?

— Аз.

— Мама му стара, кой е тоя аз?

— Швейк. Още нещо?

— Слава богу, нищо повече. Но би трябвало да те казват муле. Какво ново има при вас.

— Нищо. Всичко по старому.

— Доволен си, нали? Днес вързали някого от вашите, а?

— А, свръзката на господин поручика, изял му беше обеда. Не знаеш ли кога заминаваме?

— Ама че въпрос, това не го знае и дядката, лека нощ. Имате ли бълхи?

Швейк остави слушалката и започна да буди ротния фелдфебел Ванек, който ожесточено се съпротивляваше и удари Швейк по носа, когато той го раздруса. След това легна по корем и започна да рита леглото около себе си.

Швейк обаче успя да го разбуди дотам, че Ванек, търкайки очи, се обърна по гръб и уплашено попита какво става.

— Нищо особено — отговори Швейк, — бих искал само да се посъветвам с вас. Току-що приех телефонограма. Утре сутринта в девет часа поручик Лукаш трябва да иде на конференция при господин полковника. Не знам какво да направя. Да ида ли да му го съобщя веднага или чак сутринта? Като ви гледах как хубаво бяхте му откъртили, дълго се колебаех дали да ви събудя, но после си казах, голяма работа, по-добре се посъветвай…

— Моля ви, за бога, оставете ме да спя — изохка Ванек, като се прозяваше с цяла уста, — идете чак сутринта и не ме будете!

Той се обърна на хълбок и отново заспа. Швейк пак се върна при телефона и започна да дреме на масата. Събуди го дрънкане.

— Ало, единайсета бойна рота?

— Да, единайсета бойна рота. Кой е там?

— Тринайсета бойна. Ало. Колко ти е часът? Викам, викам централа, никой не ми се обажда. Нещо не идват да ме сменят.

— Нашият е спрял.

— Значи, и вие сте на същото дередже като нас. Не знаеш ли кога ще тръгнем? Не си ли говорил с полковата канцелария?

— Трънки знаят и там.

— Дръжте се прилично, госпожице. Получихте ли консерви? Нашите ходиха и не донесоха нищо. Складът бил затворен.

— И нашите се върнаха с празни ръце.

— Изобщо цялата тая паника е излишна. За къде мислиш, че ще заминем?

— За Русия.

— Аз мисля, че за Сърбия. Ще видим, когато стигнем в Пеща. Ако тръгнем надясно, ясно е, че за Сърбия, а наляво — за Русия. Раздадоха ли ви сухарните торби? Разправят, че сега щели да повишат заплатите? Играеш ли на фришефире404? Играеш? Ела утре тогава. Ние ги цакаме всяка вечер. Колко души сте на телефона? Сам ли си? Тогава плюй на всичко и върви да спиш. Какъв е тоя ред при вас? Дошло ти, казваш, като изневиделица? Е, най-после, идат да ме сменят. Кърти сладко.

Швейк това и направи. Заспа сладко-сладко, като забрави да окачи слушалката, така че никой не можа да обезпокои съня му на масата. Телефонистът в полковата канцелария ругаеше, че не може да получи връзка с единайсета бойна рота, за да предаде нова телефонограма: „Утре до дванадесет часа да се съобщи в полковата канцелария броят на ония, които не се ваксинирани против тиф.“