Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Пътят на кралете (том I)
Пътят на кралете (том I) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пътят на кралете (том I)

Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:

Приветстваният за завършването на сагата на Робърт Джордан „Колелото на времето“ Брандън Сандърсън сега започва свой собствен голям цикъл, който е също толкова амбициозен и увлекателен като проект.Рошар е свят на скали и бури, които с невероятна мощ помитат каменистата земя, оформяйки среда и цивилизация. Животните се крият в черупки, дърветата прибират клоните си, а тревата се оттегля под лишената от почва повърхност. В този свят градовете се строят само на местата, осигуряващи спокойствие и укритие от нестихващите бури.Изминали са столетия от падането на десетте свещени ордена, наречени Сияйните рицари, но са останали техните тайнствени Вълшебни мечове и Вълшебни брони, които превръщат обикновените хора в почти непобедими бойци. За тях се водят и се печелят войни, а някои са готови да се разделят с цяло кралство, за да ги притежават.Такава война бушува из разрушената област на име Пустите равнини. Тук Каладин, който от чирак-лечител се превръща в копиеносец, за да брани малкия си брат, е взет в робство. В една безсмислена война, водена поотделно от десет армии срещу един враг, той се бори да спаси хората си и да проумее защо водачите смятат, че могат да ги пожертват.Сиятелният господар Далинар Колин е командир на една от армиите. Подобно на своя брат, покойния крал, той е запленен от древното писание „Пътят на кралете“. Разтревожен от завладяващите го видения от древността и от образите на Сияйните рицари, той започва да се съмнява в собствения си здрав разум.Отвъд океана неопитна млада жена, Шалан, иска да се обучава при изтъкнатия учен и прочута еретичка Ясна Колин, племенница на Далинар. Макар искрено да обича учението, подбудите й далеч не са чистосърдечни. Тя планира дръзка кражба, а проучванията, които прави за Колин, насочват към тайните на Сияйните рицари и към същинската причина за войната из Пустите равнини.Плод на повече от десет години планиране, писане и сътворяване на един нов свят, романът „Пътят на кралете“ е само първото действие от Летописите на Светлината на Бурята — един бъдещ дързък шедьовър.Кажи отново древните заклинания:Животът пред смъртта.Силата пред слабостта.Пътят пред целта.И върни на хората Вълшебните брони, които някога са носили.Сияйните рицари трябва да се възправят отново.
1 ... 167 168 169 170 171 172 173 174 175 ... 217
Перейти на страницу:

Далинар застина, като че някой му беше ударил плесница.

— Татко, ти не си добре — продължи Адолин. Част от него осъзнаваше, че отива твърде далеч, че говори твърде високо. Въпреки това думите излязоха. — Трябва да стъпваме на пръсти! Ти трябва да престанеш да даваш все по-ирационални обяснения за своите пристъпи! Знам, че е трудно да го приемеш, ала понякога хората остаряват. Понякога умът им престава да работи правилно.

Не знам какво не е наред. Може да е вината ти за смъртта на Гавилар. Онази книга, Кодексът, виденията — може да са опит за бягство, за възмездие, за нещо друго. Това, което виждаш, не е истинско. Сега животът ти е опит за осмисляне, опит да се престориш, че това, което се случва, не се случва. Но аз по-скоро ще ида в самата Преизподня, отколкото да те оставя да завлечеш целия ни дом с тебе, без да ти кажа какво мисля!

Младежът направо изкрещя последното. Думите му отекнаха в просторното помещение и Адолин осъзна, че се е разтреперил. Никога, през целия си живот, не беше говорил така на баща си.

— Да не мислиш, че не съм се питал за тези неща? — отвърна Далинар. Гласът му беше студен, а погледът — твърд. — Десетки пъти съм обмислял всяко от нещата, които ти каза сега.

— Значи може би е необходимо да ги обмислиш още няколко пъти.

— Аз трябва да си вярвам. Виденията опитват да ми покажат нещо важно. Не мога да го докажа или да обясня защо знам, че е така. Но това е истината.

— Естествено, че мислиш така — раздразнено рече Адолин. — Не разбираш ли? Точно така би трябвало да се чувстваш. Хората много ги бива да виждат каквото им се ще! Погледни краля. Привиждат му се убийци във всяка сянка, а един износен ремък се превръща в засукан заговор за отнемането на живота му.

Далинар отново се умълча.

— Понякога простите отговори са правилните, татко! Ремъкът на краля просто се е износил. А ти… ти виждаш неща, които ги няма. Съжалявам.

Двамата се гледаха. Адолин не отмести очи. Нямаше да го направи.

Далинар най-сетне се извърна.

— Остави ме, моля те.

— Добре. Чудесно. Но искам да си помислиш за това. Искам да…

— Адолин. Върви си.

Адолин стисна зъби, но се обърна и си тръгна. Това трябвате да се каже, помисли той и излезе от галерията.

Ала не се почувства по-добре от това, че му се наложи точно той да го каже.

25

Убиецът

СЕДЕМ ГОДИНИ ПО-РАНО

— Не е добро туй, което правят — каза жената. — Не е добро да режеш хората, та да видиш какво е турил вътре Всемогъщият и го е скрил, защото тъй трябва.

Кал застина в уличката между две от къщите в Огнекамък. Над него небето беше бледо; известно време щеше да е зима. Наближаваше Дъждовният сезон и бурите бяха по-редки. Засега беше прекалено студено и растенията не можеха да се насладят на този отдих; скалните пъпки прекарваха зимните седмици свити в черупките си. Повечето създания изпадаха в зимен сън в очакване на завръщането на топлината. За щастие сезоните траеха само по няколко седмици. Непредсказуемост. Така вървеше светът. Стабилност имаше едва след смъртта. Поне така учеха ардентите.

Кал беше облечен в дебело подплатено палто от влакна от брешово дърво. Тъканта беше остра, но топла. Боядисана беше в тъмнокафяво. Кал беше вдигнал качулката и пъхнал ръце в джобовете. Вдясно от него беше пекарната — семейството спеше в триъгълната ниска задна част, а отпред беше дюкянът. Отляво беше една от кръчмите, където през зимните седмици изобилно се лееха лависово пиво и мътна бира.

Недалеч чуваше бърборенето на двете жени, но не можеше да ги види.

— Знаеш, че окраде стария градоначалник — тихо каза едната жена. — Цяла купа сфери. Лекарят казва, че са му подарени, ама само той е бил там, когато умря градоначалникът.

— Чувам, че има документ — отговори първият глас.

— Няколко глифи. Не е свястно завещание. И чия ръка написа глифите? На самия лекар. Не е прилично градоначалникът да си няма там жена за писар. Казвам ти аз. Не е добро туй, дето го правят.

Кал стисна зъби. Изкушаваше се да излезе напред, та жените да разберат, че ги е чул. Ала баща му не би одобрил. Лирин не искаше да предизвиква спорове и неудобства.

Но това беше баща му. Затова Кал излезе от алеята и мина право пред нана Терит и нана Релина, които клюкарстваха пред пекарната. Терит беше съпругата на пекаря, дебела жена с тъмна къдрава коса. Тя тъкмо разтягаше следващата клюка. Кал я изгледа остро и остана доволен от мигновеното неудобство в кафевите й очи.

1 ... 167 168 169 170 171 172 173 174 175 ... 217
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)