Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Още съм жив, жив съм, още съм жив…
Отпред изникна храм. Препречваше пътя с гигантски, още непокътнати колони. Върху тях имаше чудовищна скална маса във вид на триъгълник. Каруцата изчезна с трясък между две от колоните, а конят на Логън някак намери пролука между други две. За миг влетяха в мрак, но веднага след това изскочиха отново на светло. Намираха се в просторна зала. Пукнатината беше погълнала стената отляво, а ако навремето беше имало покрив отгоре, сега той беше изчезнал. Останал без дъх, Логън препускаше напред. Погледът му беше прикован в широка аркада точно отпред. Големият светъл квадрат в тъмния камък подскачаше пред очите му от друсането на коня. Там ще са в безопасност, каза си, само да успеят да минат оттам — и ще се измъкнат. Само да успеят да минат…
Не видя летящото към него копие, но дори и да беше, нямаше да може да направи нищо. Извади късмет, че то не уцели крака му, а се заби пред него дълбоко в тялото на коня. Но с това късметът му се изчерпа. Животното изпръхтя, после предните му крака се подкосиха. Логън излетя от седлото с отворена уста, но от нея не се изтръгна нито звук. Подът на залата се надигна светкавично да го посрещне. Твърдият камък го блъсна в гърдите и му изкара въздуха. Удари се и в главата му блесна ярка светлина. Светът се завъртя шеметно пред очите му, пълен със странни звуци и заслепяващо ярко небе. Изтегли се на една страна и спря.
Остана да лежи зашеметен. Изпъшка тихо. Виеше му се свят, ушите му бучаха, не знаеше нито къде е, нито кой е. Изведнъж съзнанието му се върна.
Логън рязко вдигна глава. Бездната беше само на крачки от него и той чуваше бученето на водата в дъното й. Претърколи се встрани от коня и от струите тъмна кръв, които бавно си проправяха път по фугите между каменните плочи на пода. Видя Феро. Беше се снишила на едно коляно, вадеше стрели от колчана си и стреляше към колоните, през които само преди миг бяха влетели.
Шанка, много при това.
— Мамка му — изръмжа Логън и се отблъсна назад с крака, токовете на ботушите му изстъргаха по прашния камък.
— Хайде! — кресна Лутар, смъкна се от седлото, скочи на прашния под. — Хайде де!
Един плоскоглав се затича към тях. Пищеше и размахваше голяма секира. Скочи във въздуха, но както летеше напред, внезапно се превъртя и падна на земята. От лицето му стърчеше една от стрелите на Феро, след него обаче идваха други. Бяха много. Прокрадваха се иззад колоните с готови за хвърляне копия.
— Прекалено много са! — извика Баяз.
Възрастният магьосник вдигна навъсен поглед към върха на колоните и огромната каменна тежест отгоре им. Мускулите на челюстите му се стегнаха и въздухът около раменете му затрептя.
— Мамка му. — Логън тръгна към Феро.
Залиташе като пиян, едва успяваше да пази равновесие, цялата зала се люлееше пред очите му. Ударите на сърцето му щяха да го проглушат. Чу силен, остър пукот и една от колоните се разцепи по дължина. От пукнатината излетя облак прах. Със стържещ грохот камъкът над нея се размести. Няколко шанка вдигнаха глави към завалелите отломки, започнаха да сочат нагоре и да бърборят нечленоразделно.
Логън сграбчи Феро за китката.
— Скапанящина! — изсъска му тя, когато залитна и почти я повлече със себе си на пода.
Той скочи и я дръпна пак. Покрай главите им профуча копие, изтрака на пода и изчезна през ръба на пукнатината. Логън чу как шанка се раздвижиха. Ръмжаха и грухтяха помежду си, докато излизаха иззад колоните.
— Хайде де! — изкрещя отново Лутар и направи още една-две залитащи стъпки напред, без да спира да маха подканващо с ръце като обезумял.
Логън погледна към Баяз. Той стоеше, обвит в мараня от треперещ, извиващ се на вълни въздух, с изкривени от напрежение устни и изскочили очи. Прахолякът около ботушите му бавно започна да се надига във вихрушка. Над главата на Логън се разнесе мощен гръм и той видя през рамо как огромен каменен блок полита надолу. Стовари се с грохот и разтърси земята. Един шанка беше смазан под тежестта му, преди дори да успее да изквичи. От него остана само размазано петно кръв и премятащ се по пода нащърбен меч. Но другите идваха, Логън виждаше през сивите кълба прахоляк тъмните сенки, които препускаха напред с вдигнати над главата оръжия.
Още една от колоните се разцепи на две. Пречупи се и се срина абсурдно бавно пред смаяния поглед на Логън. Огромната каменна маса горе започна да се напуква и в следващия миг полетя на големи колкото къща късове. Логън се обърна, хвърли се по очи на земята и повлече Феро със себе си. Претърколи се, затвори очи и покри глава с ръце.
Въздухът се разцепи от оглушителен тътен, какъвто Логън не беше чувал досега. Земята забуча и изстена, сякаш целият свят се сриваше отгоре й. А може би наистина това ставаше. Подът подскочи и се разтресе. Последва нов мощен тътен, след него грохот и стържене на камък, накрая тихо почукване и после всичко замря в нещо подобно на тишина.