Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— И какви са ограниченията за разстояние? — практично попита Стил.
— С всеки е различно — сви рамене вампирът. — Келнмиир го чувам от сто крачки, Итания — от двайсет.
Очевидно приятелството е доста по-силно от брака, поне за тези двамата.
— Но затова пък винаги усещам, че са живи — продължи вампирът. — Точно така разбрах, че Келнмиир се е върнал. И точно затова съм сигурен, че Алиса е все още жива, въпреки че за състоянието й нищо определено не мога да кажа.
„Самият факт, че е жива, вече ме успокоява — помислих си с облекчение. — Жалко, че тези вампирски способности не могат да дадат повече информация.“
Велхеор заведе групата ни до малък овраг, частично скрит от ствола на едно разклонено дърво.
— Пристигнахме.
— И къде са тогава? — попита Ейнджъл, спирайки до нас. — Не виждам никого.
В следващия миг „водният“ рухна на земята, получавайки удар под коленете от изскочилия изпод земята Келнмиир. Ейнджъл дори не успя да извика, а вампирът вече стоеше над него с опрян в гърлото му крак.
— Нещо много дълго се забавихте — недоволно каза той вместо поздрав.
Вампирът беше облечен в обичайния си черен костюм и наметало с качулка, но тъй като слънцето вече беше изчезнало зад хоризонта, лицето му не беше скрито.
— Тапи3 — усмихна се Велхеор.
Не разбрах за какви тапи от бутилки ставаше дума и какво общо имаха с нашето закъснение, но реших да не задавам излишни въпроси.
— Търсихме водач — поясних аз. — Той ще ни помогне да се промъкнем незабелязано в Халифата и да намерим пленниците.
— М-да? — скептично огледа групата ни Келнмиир. — Чух ви от километър. Незабелязано се промъквали, как не.
— Кхх! Пуснете ме! — изхриптя от земята Ейнджъл.
Келнмиир погледна погнусено „водния“, махна крака си от гърлото му и демонстративно го избърса в тревата.
— Къде е Итания? — делово попита Велхеор.
— За пореден път отиде да прочиства подземията. Имам чувството, че й харесва да е под земята — Келнмиир най-накрая ми обърна внимание. — Здравей, Закари.
Стиснахме си здраво ръцете и моят поглед веднага беше прикован от висящия на врата му амулет. Най-обикновен човешки палец. Може би мъжки. Да се гледа такова украшение беше доста неприятно и дори малко плашещо.
— Здравей, радвам се, че си жив — казах аз, като не намерих по-подходящи думи.
— И аз се радвам — усмихна се вампирът. — Но само за малко ви оставих и едва не убиват внучката ми.
— Вината е моя — съгласих се с вампира. — Но непременно ще я спасим.
— По-спокойно, спасителю — усмихна се Келнмиир. — Ти вече направи всичко, което можа. Но къде в това време се е мотал Велхеор?
— Вече ти казах — намръщи се вампирът. — При вида на тази библиотека и ти щеше да забравиш всичко.
Келнмиир присви очи.
— Смяташ, че бих зарязал внучката си заради някакви си книги?
— Не какви да са! — започна да спори Велхеор, но млъкна под строгия поглед на приятеля си.
Нисшите вампири почтително мълчаха, гледайки двамата Висши вампири, Стил, както обикновено, се затвори в себе си, но Ейнджъл отново започна да си търси белята.
— Който и да си ти, такова отношение е неприемливо — заяви на Келнмиир.
Вампирът така изгледа „водния“, че той побърза да млъкне и повече не се обади.
— Какви са сега плановете ни? — попитах аз и седнах на земята. Ако нещо бях научил от живота във форта, то това бе, че трябва да се почива при всяка отдала се възможност.
— Итания вече се връща — отговори вампирът. — Тя ще ни преведе по подземията до града на шатерци. Но все още не знаем накъде да вървим после.
— А как ще успее да ни преведе? — попита Стил. — Тоест искам да кажа, че всички подземни тунели са защитени с капани и зорко се охраняват. Направо е невъзможно.
— Итания си взе от подземията в Прокълнатите земи жезъл за управление на онези зъбати гадинки, с чиято помощ шатерци копаят тунели — поясни Келнмиир. — С тяхна помощ успя да заобиколи няколко опасни места, като прокопа неголеми проходи.
— За нищо подобно не съм чувал — озадачено каза Стил. — Що за създания са това?
Наложи се да обяснявам на нисшите вампири и Стил (оказа се, че Дхарм не беше чувал нищо за използването на лисици за прокопаване на подземни тунели) за какви точно създания става дума, и същевременно да кажа измисленото от Чез име.
3
В оригинала „пробки“. Означава освен „тапи“ и „задръстване“ — бел.пр.