Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
— Това е — каза той. — Вече сме близо.
На лицето му, със сива кожа и бели очи, изражение нямаше.
Чисис беше ускорил крачка, пришпорван от приглушената врява на горните нива, която подсказваше, че времето им изтича бързо. Зарязал всяка предпазливост, той тичаше слепешката напред. Тиниса и Тисамон лесно поддържаха темпото му, но девойката знаеше, че Тото изостава все повече. Колкото до Ахеос, той можеше да е навсякъде, ту се появяваше в полезрението й, ту изчезваше като с магия.
А после една врата пред тях се отвори рязко и осородни войници нахлуха в коридора.
Чисис връхлетя първия в движение. И да искаше, не би могъл да спре. Двамата се строполиха на пода и Чисис заби яростно дългия си кинжал в осоида. Вторият войник едва не се препъна в Чисис, изпърха с криле да възстанови равновесието си, но Тиниса вече замахваше с рапирата. Първият й удар изстърга безсилно по бронята на войника и той успя да изтегли от ножницата късия си меч, но за друго време не му остана. Рапирата на Тиниса го прониза под ребрата и навлезе дълбоко, почти до дръжката. Въпреки това и макар коленете му да се подгъваха, войникът посегна с меча да я намушка, но Тиниса се изви с лекота и натисна рамото му, за да измъкне острието на рапирата си.
Обърна се и видя, че Тисамон е посякъл двама осородни — неговите бяха без доспехи — и догонва трети, който се опитваше да отстъпи назад през прага на вратата. Безмилостното острие порна осоида през гърдите, но раната беше плитка, енергийно жило обгори стената отсреща и принуди Тисамон да се метне встрани. Тиниса понечи да скочи през прага покрай него, но Ахеос се появи изневиделица, приклекнал ниско и опънал докрай тетивата на лъка си. Стрелата литна, иззад вратата се чу вик и двамата, Тисамон и Тиниса, влетяха в стаята.
Тисамон спря като истукан, после зае отбранителна стойка с високо вдигнато острие сякаш го заплашваше нещо наистина страшно. Тиниса влетя покрай него и заби рапирата си в корема на противника, когото Тисамон вече беше ранил в гърдите. Ударът довърши осородния и той се строполи напреко на някаква голяма маса.
Имаше още един осоид — в дъното на стаята. Съзнанието на Тиниса регистрира ключовите детайли — разширяващите се очи, стрелата в рамото, която потрепва от сетните усилия на мъжа да се задържи на крака, ръката му, протегната към нея… Ако човекът насреща й не беше осороден, жестът би минал за израз на молба и капитулация.
Тиниса замръзна — разстоянието помежду им беше твърде голямо за нейната рапира и предостатъчно за неговото жило. И в този застинал миг на колебание втора стрела цъфна като по магия до първата и от устата на мъжа бликна кръв. Осородният се килна към стената отзад и се свлече на пода.
Това беше. Нямаше други осоиди. Едва по-късно Тиниса си даде сметка, че освен първите двама войници, другите не бяха с доспехи, нещо повече, облечени бяха цивилно.
Тисамон тръгна покрай голямата маса и чак сега Тиниса разбра какво го е стреснало толкова. Окачена на въжета, над масата висеше корубата на гигантска богомолка. Тисамон не можеше да откъсне поглед от нея, а после изръмжа гневно, скочи на масата, без да го е грижа за струпаните там документи, и с три бързи удара сряза въжетата. Страховитият експонат се срина и хитиновите плочки се разпиляха с трясък по пода.
На масата имаше голяма карта, също и документи с гъсто изписани цифри по тях. Тиниса събра колкото можа да награби, нави ги на руло и ги пъхна в деколтето на туниката си. „На Стенуолд тези ще му харесат“ — реши тя.
Чисис стоеше на прага с окървавения си кинжал в ръка.
— Губим време — настоя той.
— Ти ни доведе тук — отвърна остро Тиниса. — А сега гледай да ни заведеш там, където трябва да отидем.
Талрик направи каквото можа за раната си. Десетината години полева хирургия на места далеч по-враждебни от губернаторския дворец в Мина му дойдоха на помощ. Щипките на скорпионоида бяха пробили ризницата. Малките брънки се бяха разкъсали и на две места в медната оплетка зееха дупки. Ако не беше проявил благоразумието да я сложи, ударът като нищо можеше да откъсне ръката му от рамото.
Позволи си — далеч от очите на света, включително и от тези на Те Беро — да се облегне на една стена и да се предаде за миг на умората. Нощта беше тежка, а най-лошото тепърва предстоеше. В двореца вече се усещаше раздвижване и нищо чудно — Талрик беше оставил куп трупове в градината и на терасата. Нека се стичат нагоре. Нека започнат разследването си на терасата, нека оглеждат небето за нападение от въздуха. Той беше тръгнал в обратната посока.