Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— И Калис смята — каза Ерик, — че всички ние все пак си приличаме малко, нали?
— Никога не съм те мислил за глупав — усмихна се Грейлок. — Радвам се, че се оказах прав. — Той постави ръка на рамото на Ерик и го поведе встрани от хората, които се събираха, за да вземат превръзките. — Очаква се, че дружината на Нахут ще бъде сменена от поста след няколко дни. Поне така смятат неговите хора.
— И ако след смяната се измъкнем, ще можем да се върнем в лагера на Изумрудената кралица и никой няма да ни оглежда толкова внимателно?
— Нещо такова. Ако може да се вярва на тия момчета, нещата са още по-щури на юг, отколкото бяха на север при Ланада. Разбира се, има вероятност да се натъкнем на някого, който да си спомня за нас отпреди, но все пак е твърде малка.
Грейлок се огледа, за да види не слуша ли някой наблизо, и продължи:
— Хората на Нахут, изглежда, са изпратени, за да ни открият.
— Това истина ли е, или предположение? — попита Ерик.
— Предположение, но доста сериозно. Заповедите били да яздят до този път и да гледат за всеки отряд, който се спуска от планините, който няма превръзки на ръцете и не знае паролата. Коя друга дружина може да са очаквали да се спусне от планината, освен нашата?
— Прав си — каза Ерик.
— Може би са разтревожени, че сме видели нещо особено в този лабиринт от пещери и галерии.
— Лично аз видях достатъчно — подхвърли Ерик, — за да разбера, че не ми се ще да се върна там.
— Как са конете? — попита Грейлок и се поусмихна.
— Добре. Преместихме ги на място, където има хубава трева. Няма нито един, достоен да носи благороднически задник, но за прости наемници са добри коне.
— Избери ми един подходящ — каза Грейлок. — Трябва да назнача още наряди и после започваме да чакаме.
— Какво да чакаме?
— Смяната, за да можем да участваме при нападението срещу Махарта.
— Избрали сме смешен начин да се противопоставяме на тази война — каза Ерик. — Помагаме на противника да постигне целите си.
— Ако се абстрахираш от болката и смъртта — вдигна рамене Грейлок, — войната може да бъде много забавна работа, Ерик. Прочел съм всяка писана история за войните, която ми е попадала, и знам едно: след като един военен план е пуснат в действие, той започва свой собствен живот. А щом се сблъскаш с противника, този план има много малко значение. Трябва да се хване моментът, за да може да се спечели денят. Повечето неща се свеждат до това да се надяваш, че противникът ще направи грешната стъпка преди теб и да имаш повече късмет. Калис имаше план, когато започнахме всичко това, но след като Накор видя това, което търсеха, в лагера на кралицата, планът беше изоставен и сега се преработва в движение.
— Значи той се надява другата страна да сгреши преди нас и ние да имаме късмет, така ли?
— Нещо такова.
— Тогава ще се помоля на Рутия — угрижено каза Ерик.
Замисли се за това какво беше видял и какво бе свършил досега и стигна до извода, че Грейлок е прав. Имаше известен елемент на планиране и на хитрина в това, което Калис беше направил, откакто влезе в контакт с армията на кралицата, а същевременно и голяма доза дързост, и упование на късмета.
Накрая се отказа от такива дълбокомислени разсъждения и реши, че има още много работа и че трябва да се погрижи за оръжието и бронята си. Върна се в палатката си и видя, че е празна — тримата му другари все още работеха на отбранителните съоръжения. Ерик измъкна меча от ножницата, свали шлема си и смъкна металния си нагръдник. Грабна един парцал и малко смазка и започна работа. Намръщи се като видя как ръждата си е намерила местенца, за да се загнезди, и започна яростно да търка нагръдника си.
Един ездач препускаше към лагера и Ерик се обърна и извика:
— Идва конник!
Дьо Лунвил незабавно нареди всички да заемат позиция. Когато ездачът се приближи, Ерик видя, че е един от техните хора, и побърза към спускаемия мост, за да му отвори. Изкопът и защитната ограда бяха направили от лагера първокласно укрепление. Бяха открили в горите стадо бизони и няколко елена, както и добър запас от орехи и лешници. С храната, останала от дружината на Нахут, имаха достатъчно провизии за близките седмици.
Ездачът стигна моста, дръпна юздите на коня и скочи на земята. Бързо поведе коня по дървената настилка, която се огъваше и пращеше тревожно, но все пак издържаше по-добре, отколкото Ерик бе предположил. Увиването на дървените части с кожени ленти беше помогнало и щеше да върши работа, но всеки път го изнервяше, когато по моста трябваше да минават коне.