Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Ако можеше да открие мърдраала, свързан с тази част, щеше да спре тролоците с един добре насочен сплит на Огън. За жалост Сенчестите бяха находчиви и бяха започнали да се крият между тролоците.
- Затягат обръча - каза Лелейн задъхана.
- Отстъпваме - отвърна Егвийн.
Промушиха се през портала на Романда, последвани от Стражниците. Романда скочи през него последна тъкмо когато тролоците завзеха хълма. Един от зверовете, подобно на мечка чудовище с рунтава козина, залитна през портала след нея.
И падна мъртъв мигновено. От трупа му се издигна пушек. Приятелите му зареваха и заръмжаха от другата страна. Егвийн погледна другите жени, после сви рамене и изригна пламък право през портала. Няколко тролока паднаха и се загърчиха, а останалите хвърлиха оръжията и се разбягаха с вой.
- Ефикасно е - подхвърли Леане, скръстила ръце, и повдигна безукорна вежда към портала. Беше в разгара на Последната битка, а тя _все пак_ намираше време всяка сутрин да се погрижи за лицето си.
Порталът ги беше върнал в лагера, който в момента беше почти празен. След като резервите бяха строени и готови да заминат, единствените останали в лагера войници бяха отряд от петстотин души за охрана на командната палатка на Брин.
Егвийн все още носеше кесийката с фалшивите печати. Думите на Ранд я бяха потресли. Как щяха да си ги върнат? Ако слугите на Сянката ги счупеха в неподходящия момент, щеше да е катастрофа.
Бяха ли ги счупили вече? Щеше ли светът да разбере? Изпитваше непреодолим страх. Но войната продължаваше и тя нямаше никакъв друг изход, освен да се сражава. Щяха да намерят начин да спасят печатите, стига да можеха. Ранд се бе заклел да опита. Не беше сигурна какво може да направи.
- Много упорито се бият - каза Гавин.
Егвийн го погледна и усети копнежа му. Чувстваше се безполезен в тези битки, след като ги нямаше Младоците, които да води.
- Подкарват ги мърдраали - каза тя. - Свързани, за да имат възможно най-голяма власт над тях.
- Да, но _защо_ се съпротивляват толкова силно? Не ги интересува тази земя. Ясно е, че губят хълмовете, и все пак се сражават яростно. Тролоците са примитивни - бият се и печелят или се разпръсват и отстъпват. Обикновено не бранят земя. Тук се опитват да я задържат. Сякаш… сякаш Чезнещите смятат, че дори след такъв разгром са в добра позиция.
- Знае ли човек изобщо защо Чезнещите правят нещо? - подхвърли Лелейн, все така скръстила ръце и загледана през все още отворения портал.
Егвийн се обърна и също погледна през него. Билото на хълма сега беше празно, странно изолирано насред бойното поле. Войниците й бяха ударили по тролоците в малката долина между хълмовете и битката там беше жестока. Чуваше пъшкания, ревове и дрънчене на метал. Окървавени пики се вдигнаха нагоре, когато група мъже бе принудена да отстъпи назад и войници с алебарди настъпиха, за да забавят тролокската атака.
Тварите на Сянката долу понасяха ужасни жертви. _Наистина_ беше странно. Брин беше очаквал да отстъпят.
- Нещо не е наред - каза Егвийн. Тревогата за печатите я остави засега. Армията й беше в опасност. - Съберете Айез Седай и армията да се изтегли.
Другите жени я изгледаха все едно е полудяла. Гавин затича към командната палатка да предаде заповедта й, без да задава въпроси.
- Майко. - Романда остави портала да угасне. - Какво…
Нещо разцепи въздуха от другата страна на лагера, срещу бойното поле. Линия от светлина, по-дълга от всеки портал, който Егвийн бе виждала. Беше широка почти колкото _самия лагер_.
Резката от светлина се завъртя около себе си и откри гледка, която _не беше_ от Южен Кандор. Беше място, обрасло с папрат и повехнали дървета… кафяви като всичко останало, чужди и непознати.
На този чужд пейзаж стоеше огромна армия. Хиляди знамена се вееха над нея, украсени с непознати за Егвийн символи. Войниците носеха дълги до коленете дрехи, наподобяващи подплатена броня, подсилена с плетена ризница на големи квадратни фигури. Други носеха ризници, съшити сякаш от свързани монети.
Повечето носеха брадви, но с много странна форма - с дълги тънки дръжки, които се издуваха като топки в края, а самите брадви бяха тесни и тънки, почти като остриета. Дръжките на всички оръжия - от брадвите до мечовете - бяха плавни и гъвкави, като живи. Бяха с нееднаква дебелина и бяха направени от някакво тъмночервено дърво, нашарено с цветни точки.
Егвийн попи с очи всичко това за няколко мига, докато умът й се мъчеше да определи произхода на тази странна военна сила. Не можеше да намери нищо, с което да я свърже, докато не усети преливането. Сиянието на сайдар обкръжи _стотици_ жени, всички на коне и облечени в странни рокли, ушити от корава червена коприна. Роклите не бяха вързани на кръста, но бяха стегнати сравнително плътно около раменете и се разширяваха надолу. Дълги пискюли в многобройни цветове висяха на връзки на предницата, точно под шията. Лицата на всички жени бяха татуирани.