Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Сребристото острие преряза остатъка от копието на Каладин, сетне мина през дясната му ръка, току под лакътя. Заля го вълна невъобразима болка и той падна на колене.
После… нищо. Не усещаше ръката. Тя посивя, стана безчувствена, безжизнена. Дланта се отвори, пръстите се отпуснаха, дръжката на копието тропна на земята.
Убиецът изрита Каладин от пътя си и го запрати към стената. Каладин простена и се свлече там.
Мъжът в бяло тръгна по коридора, откъдето се бе изтеглил кралят. Отново прекрачи Адолин.
— Каладин! — обади се Сил. Сега изглеждаше като лента от светлина.
— Не мога да го победя — прошепна Каладин. В очите му напираха сълзи от болка и гняв. — Той е един от нас. Сияен.
— Не! — настоя Сил. — Не. Той е нещо много по-ужасно. Не го води духче, Каладин. Моля те. Стани.
В коридора, между убиеца и пътя към краля, Далинар бе успял да стане на крака. Лицето му представляваше кървава маса, ала очите му блестяха.
— Няма да ти позволя да стигнеш до него! — ревна Далинар. — Не и Елокар. Ти отне моя брат! Няма да отнемеш единственото, което ми остана от него!
Убиецът спря право пред Далинар.
— Та аз не съм дошъл за него, Върховни принце — прошепна той и устните му изпуснаха Светлина. — Тук съм за теб.
Хвърли се напред, отклони удара на Далинар и го изрита в крака.
Далинар падна на коляно. Стенанието му отекна в коридора. Изтърва копието. От дупката в стената до него нахлуваше мразовит вятър.
Каладин изръмжа, насили се да стане и се завтече нататък. Едната му ръка беше безполезна, мъртва. Никога вече нямаше да борави с копието. Не можеше да мисли за това. Трябваше да стигне до Далинар.
Твърде бавно.
Няма да успея.
Убиецът вдигна страховития Меч над главата си, за да нанесе последен удар. Далинар не помръдна.
Вместо да се измъкне, той хвана Острието.
Събра дланите си в основите, докато Мечът се спущаше, и го хвана, точно преди да удари.
Убиецът изръмжа от почуда.
В същия миг Каладин се вряза в него, използва теглото и ускорението си, за да го забие в стената. Само че нямаше стена. Попаднаха на мястото, където убиецът бе прорязал вход към коридора.
Двамата се изтъркаляха навън.
33
Тегоби