Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
В края на думите му се подразбираше едно засега, ала Каладин не го беше грижа. Стрелна се покрай краля и Адолин обратно в основното помещение и се отправи към изхода. Сърцето му блъскаше в гърдите. Мускулите му бяха напрегнати. Сил трескаво летеше из стаята, видима само за неговите очи.
Каладин разтвори вратите. В преддверието дежуреха шестима мъже — мостови и един от Кралската гвардия, Ралинор.
— Излизаме — рече Каладин. — Белд и Хобер, вие сте авангард. Проучете пътя за излизане от сградата — задния, долу през кухните — и викайте, ако видите нещо необичайно. Моаш, двамата с Ралинор сте ариергард. Пазете тук, докато изведа краля и Върховния принц от полезрението ви, и тогава ни последвайте. Март и Ет, стойте до краля каквото и да става.
Войниците се заловиха за работа, без да задават въпроси. Когато съгледвачите хукнаха напред, Каладин се върна при краля, улови го за ръката и го повлече към изхода. Елокар вцепенено се остави да го водят.
Останалите светлооки тръгнаха след тях. Братята Март и Ет застанаха от двете страни на краля. Моаш пазеше на прага. Стискаше притеснено копието си и го насочваше ту на една страна, ту на друга.
Каладин бързо поведе краля и семейството му по коридора по предварително избрания път. Вместо да се насочат наляво и по наклона към официалния вход, те тръгнаха надясно и се заспускаха все по-навътре в дълбините на двореца. Надясно към кухните и после — навън в нощта.
Коридорите бяха тихи. Всички се подслоняваха в стаите си по време на буря.
Далинар отиде при Каладин в началото на групата.
— Ще ми бъде любопитно да разбера какво точно предизвика това, войнико. След като се озовем в безопасност.
Духчето ми получи пристъп, каза си Каладин, докато гледаше как Сил се стрелка напред-назад в коридора. Това го предизвика. Как щеше да го обясни? Че слуша вятърно духче?
Влизаха все по-дълбоко. Проклятие, празните коридори го тревожеха. По-голямата част от двореца представляваше всъщност дупка в скалата на върха, а отстрани бяха изрязани прозорци.
Каладин замръзна на място.
Пред тях светлините бяха угасени. В далечината коридорът притъмняваше, докато не стана мрачен като мина.
— Чакай — обади се Адолин и спря. — Защо е тъмно? Какво е станало със сферите?
Светлината от всички сфери беше изцедена.
Проклятие. А какво беше това на стената по-нататък? Голямо черно петно. Каладин трескаво измъкна сфера от джоба си и я вдигна. Дупка! В стената на коридора беше изрязана врата, направо в скалата. През нея нахлуваше студен вятър.
Сферата освети и нещо на пода отпред. Там, където коридорите се пресичаха, лежеше тяло в синя униформа. Белд, един от хората, които Каладин прати пред групата.
Всички се взираха в трупа с ужас. Призрачната тишина в коридора и отсъствието на светлини приглушиха дори възраженията на краля.
— Той е тук — прошепна Сил.
Някой пристъпи някак тържествено откъм страничния коридор. Държеше дълъг сребрист Меч, който прорязваше диря в каменния под. Одеждите на човека бяха свободни и бели — тънки панталони и риза, които се развяваха с всяка стъпка. Гола глава. Бледа кожа. Шин.
Каладин го позна. Всичко живо в Алеткар беше чувало за този човек. Убиецът в бяло. Каладин го видя веднъж в съня си, приличен на съня от преди малко, ала тогава не разбра кой е.
От тялото на убиеца струеше Светлина.
Той беше Повелител на Стихиите.
— Адолин, с мен! — викна Далинар. — Ренарин, пази краля! Отведи го обратно!
С тези думи Далинар — Тоягата — грабна копието на един от каладиновите хора и нападна убиеца.
Сам ще причини смъртта си, рече си Каладин и хукна след него.
— Вървете с принц Ренарин! — кресна той на хората си. — Изпълнявайте заповедите му! Пазете краля!
Телохранителите, в това число и застигналите групата Моаш и Ралинор, започнаха трескаво да отстъпват. Влачеха Навани и краля.
— Татко! — извика Ренарин. Моаш го улови за рамото и го задърпа. — Аз мога да се бия!
— Върви! — ревна Далинар. — Защитавай краля!
Докато Каладин нападаше редом с Далинар и Адолин, последното, което чу, беше хленченето на Елокар.
— За мен е дошъл! Знаех си. Както дойде за татко…
Каладин вдъхна толкова Светлина, колкото посмя. Убиецът в бяло стоеше спокойно насред коридора и излъчваше своя Светлина. Как бе възможно той да е Повелител на Стихиите? Що за духче би избрало такъв човек?
Мечът на Адолин се появи в ръцете му.
— Тризъбец — тихо нареди Далинар и забави ход, когато наближиха убиеца. — Аз съм в средата. Знаеш ли какво да правиш, Каладин?