Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Рот знае, че не е вярно. Аз му предоставих колата, с която да се измъкне. Както споменах и преди, нямам и никога не съм имал връзка с бунтовниците. Всъщност напуснах Съвета точно защото не искам да бъда въвличан в никакви драми.
- Успокой се. Направили са ти услуга.
- Как по-точно?
- Този, който те изпя, го направи пред мен.
- И отново, ако мога да попитам, как това се отнася до мен...
- Знаех, че лъже.
Асейл замълча. Разбира се, Ривендж знаеше, че думите на другия са лъжа, и това беше добре. Но как?
- Преди да попиташ, - измърмори мрачно Ривендж, - нямам намерение да влизам в подробности защо съм напълно убеден. Обаче ще ти кажа, че съм готов да възнаградя лоялността ти с личен подарък от краля.
- Подарък?
- Рот е много ловък в решенията си. Например, ясно разбира как би се почувствал някой, ако погрешно го обвинят в предателство. Той знае, че ако някой се опита да намеси друг в информация, която не е широко известна, то този някой най-вероятно се опитва да прехвърли вината за собствените си действия – особено ако този, който говори, има, да кажем, славата не само на лъжец, но и на невероятен интригант. Сякаш „птиченцето” ти го връща за нещо, което според него доказва липсата ти на лоялност и лошата ти преценка.
- Кой е той, - тежко въздъхна Асейл. Макар вече да се досещаше.
- Рот не иска да си цапаш ръцете с мръсната работа. Всъщност, ако решиш да не предприемеш действия, индивида, който те изпя, ще е мъртъв до двадесет и четири часа. Просто кралят, както и аз, смятаме, че имаме общи интереси, които в този конкретен случай засягат повече теб.
Асейл затвори очи, кръвта му кипеше за отмъщение, също както сексуалните му инстинкти го подтикваха към действие малко по-рано. Обаче крайния резултат се очертаваше много по-различен.
- Кажи ми името.
- Елан, син на Ларекс.
Асейл притвори клепачите си и оголи зъби.
- Кажи на твоя крал, че с радост съм готов да се погрижа за това.
Ривендж се изсмя мрачно.
- Ще го направя. Обещавам ти.
Глава 56
Блей крачеше из стаята си неспокойно. Макар да бе изцяло екипиран за бой, нямаше да ходи никъде. Никой от тях нямаше да мърда.
След срещата на Съвета, Тор бе наредил на Братството да останат в готовност за всеки случай. Рив се опитваше да достигне до членовете на Съвета и насочваше съзнанието си извън имението, за да усети къде се намира глимерата. Все пак не можеше да се появи с шестима братя в ролята на охранители, не и ако държеше да запази цивилизования тон – затова всички трябваше да се успокоят. Но предвид политическия климат, беше много важно подкрепленията да са по местата си, в случай че Преподобния има нужда от тях.
Отдавна никой не го наричаше така…
Вратата на стаята се отвори без почукване, без „здрасти”, без „облечен ли си”. Куин застана на прага, дишаше тежко, сякаш беше тичал по коридора със статуите. По дяволите, да не би Лейла наистина да беше изгубила бебето?
Разноцветните му очи се стрелкаха наоколо.
- Сам ли си?
Защо, по дяволите, питаше… А, да, заради Сакстън.
- Да...
Мъжът направи три крачки напред, протегна ръце и целуна страстно Блей. Беше от онези целувки, които помниш цял живот; в тези мигове усещаш здраво изкованата връзка помежду ви – от момента, в който телата ви се долепят едно до друго, когато горещите устни на другия се плъзнат по твоите, до мига, в който усетиш силата му и той те завладее, а чувствата се пропият в съзнанието ти.
Блей не зададе никакви въпроси. Просто се отдаде на момента, обгърна другия мъж с ръце, заигра се с езика, проникнал в устата му, и отвърна с готовност на целувката, без дори да се замисли каква бе причината. Може би трябваше да бъде по-загрижен. Вероятно трябваше да се отдръпне.
Можеше, трябваше, щеше.
Все тая.
В съзнанието му се прокрадна мисълта, че вратата към коридора е отворена, ала в действителност не му дремеше – макар че се очертаваше нещата много бързо да станат недискретни.
Вместо това Куин внезапно удари спирачки, отдръпна устните си от неговите и се отдалечи.
- Извинявай. Не дойдох за това.
Боецът още дишаше тежко, и това, заедно с пламъка в невероятния му поглед, бе почти достатъчно, за да накара Блей да изтърси нещо от сорта на „Добре, но не може ли преди това да довършим почнатото”.