Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Малка Дорит — каза тя, когато най-сетне наруши мълчанието, — какво знаеш за този човек?
— Нищо не знам за него, госпожо, освен че съм го виждала и че ме е заговарял.
— Какво ти каза?
— Не мога да разбера онова, което ми казва, той е много странен. Но не е нещо грубо, нито неприятно.
— Защо идва тук да те вижда?
— Не зная, госпожо — отвърна малката Дорит съвсем искрено.
— Но знаеш, че идва тук нарочно, за да те вижда?
— Така ми се струва — отговори малката Дорит. — Но защо ще идва тук или другаде, това, госпожо, просто не мога да разбера.
Мисис Кленъм погледна към пода и остана неподвижна; силното й, съсредоточено лице бе погълнато от някаква мисъл тъй дълбоко, както преди бе погълнато от лицето, което напусна стаята. Изминаха минути, преди да се отърси от унеса си и отново да се съвземе.
Междувременно малката Дорит бе готова за тръгване, но се страхуваше, че ако се раздвижи, ще я смути. Сега се осмели да напусне мястото, на което бе стояла, откакто се бе привдигнала от пода, и да приближи внимателно до стола на колела. Тя спря до него, за да каже: „Лека нощ, госпожо.“
Мисис Кленъм протегна ръка и я сложи върху нейната. Малката Дорит, смутена от допира, трепна. А може би някакъв мигновен спомен за приказката за принцесата премина през ума й.
— Кажи ми, малка Дорит — попита мисис Кленъм, — имаш ли сега много приятели?
— Много малко, госпожо. Освен вас само мис Флора и — още един.
— Имаш пред вид — каза мисис Кленъм и посочи с пръст към вратата — тоя човек ли имаш пред вид?
— О, не, госпожо!
— А може би някой негов приятел?
— Не, госпожо! — Малката Дорит стреснато завъртя глава. — О, не! Той не е като него, нито има нещо общо с него.
— Е, добре! — отвърна мисис Кленъм почти усмихнато. — Това не е моя работа. Питам те, защото се интересувам за тебе; и защото си мисля, че и аз бях твоя приятелка, когато нямаше никой друг, който да ти помогне. Така ли е?
— Да, госпожо; наистина е така. Идвала съм тук не един път, когато ако не бяхте вие и работата, която ми давахте, ние щяхме да бъдем в крайна нужда.
— Ние — повтори мисис Кленъм, като погледна към часовника, принадлежал някога на покойния й съпруг, а сега положен неотлъчно на масата. — Много ли сте в къщи?
— Сега сме само татко и аз. Искам да кажа, само татко и аз се издържаме редовно от онова, което получаваме.
— Сигурно сте преживели много лишения. Ти и баща ти, и които са другите там в дома ви. — Мисис Кленъм говореше бавно и замислено въртеше часовника ту насам, ту нататък.
— Понякога наистина беше трудно да се преживява — каза малката Дорит с нежния си глас, в който нямаше и следа от самоокайване; — но, струва ми се, не по-трудно, отколкото им е на много други хора.
— Добре казано! — бързо отвърна мисис Кленъм. — Това е самата истина! Ти си едно добро, разумно момиче. Ти си момиче, което умее да бъде и благодарно — или греша?
— Съвсем естествено е човек да бъде благодарен. Това не е достойнство — каза малката Дорит. — Аз наистина съм благодарна.
С нежност, каквато бълнуващата Ефри не бе и сънувала, че мисис Кленъм може да прояви, тя притегли главата на малката шивачка и я целуна по челото.
— А сега си върви, малка Дорит — каза тя, — иначе ще закъснееш, бедно дете!
Във всичките си сънища, които мистрис Ефри трупаше, откак се бе отдала на това занимание, тя не бе сънувала нищо по-удивително. Главата й се замая само като си представи, че сега остава и другият умник да вземе да целува малката Дорит, а после двамата умници да се прегърнат един друг и да се залеят в сълзи от умиление към цялото човечество. Тази представа съвсем я слиса, докато следваше леките стъпки надолу по стълбите, за да затвори добре външната врата.
Когато я отвори, за да пропусне навън малката Дорит, тя видя, че мистър Панкс, вместо да си е тръгнал по своя път, нещо, което при място не тъй странно и с човек не тъй необикновен, би трябвало да се случи, кръстосва несдържано дворчето пред къщата. В мига, в който съзря малката Дорит, той бързо премина край нея, изрече с пръст, допрян до носа (мистрис Ефри го чу много ясно), „Панкс-циганина — ясновидец“ и си отиде.