Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
При изричането на горните забележки мисис Макстинджър повиши глас, за да бъде чута на горния етаж, и тя изстреля всяка фраза поотделно отривисто като с пушка, съоръжена с множество цеви. След последния гърмеж, с плахо негодувание в гласа, капитанът се обади от стаята си:
— Тихо там долу.
— Щом ви трябва капитан Кътъл, ето ви го! — рече мисис Макстинджър и гневно посочи с ръка нагоре.
Когато Флорънс се осмели да влезе, без повече да разговаря, а Сузан я последва, мисис Макстинджър поднови упражненията си по ходене с налъми, а Александър Макстинджър (все още седящ върху паважа), който бе спрял да плаче, за да чуе разговора, отново започна да хленчи, като по време на това тъжно занимание, извършвано съвсем машинално, той се забавляваше, оглеждайки цялата улица със спрялата в началото й наемна карета.
В своята собствена стая капитанът, пъхнал ръце в джобовете си и мушнал крака под стола, седеше върху един много малък пустинен остров сред океана сапунена вода. Прозорците на капитана бяха измити, стените бяха измити, печката беше измита и всичко наоколо, с изключение на печката, беше мокро и блестеше от праха за почистване и течния сапун, а въздухът бе наситен с миризмата на хигиенни химикали. Сред тази печална атмосфера капитанът, захвърлен на своя остров, наблюдаваше водното пространство край себе си със скръбен вид и сякаш очакваше да се яви някоя спасителна барка и да го отведе.
Невъзможно е да се опише с думи изумлението на капитана, когато той насочи нещастната си физиономия към вратата и съзря Флорънс с прислужницата си. Тъй като с красноречието си мисис Макстинджър напълно бе заглушила всякакви други гласове, той очакваше не някой необикновен посетител, а прислужника от кръчмата или млекаря. Затова, когато се появи Флорънс, приближи към границите на острова и се ръкува с него, капитанът се изправи ужасен, сякаш предположи за миг, че тя е някой млад член от семейството на Летящия холандец70.
Капитанът обаче моментално възвърна самообладанието си и първата му грижа бе да я пренесе на суша, което той успешно направи с едно-единствено движение на ръката си. След това той се втурна в открито море, хвана мис Нипър през кръста и също я отнесе на острова. А после капитан Кътъл, преизпълнен с почит и благоволение, допря ръката на Флорънс до устните си и като отстъпи малко назад (тъй като островът не бе достатъчно голям, за да се поберат трима), насочи сияен поглед към нея сред сапунената вода, сякаш бе някаква разновидност на тритон.
— Сигурна съм, че сте изненадан от нашето посещение — усмихнато каза Флорънс.
Неописуемо доволният капитан целуна куката си в отговор и измърмори следните думи по такъв начин, сякаш те бяха изискан и изтънчен комплимент:
— Дръж се здраво! Дръж се здраво!
— Но аз не можех да бъда спокойна — продължи Флорънс, — докато не разбера от вас какво мислите относно скъпия Уолтър… който сега е мой брат… и дали има основания за тревога, и дали не бихте ходили да утешавате чичо му всеки ден, докато получим известие от него.
При тези думи капитан Кътъл като че машинално се чукна с ръка по главата, върху която липсваше твърдо колосаната шапка, и погледна объркано.
— Имате ли някакви опасения относно Уолтър? — попита Флорънс, от чието лице капитанът не можеше да откъсне очи (толкова очарован бе той от нея), а тя от своя страна го наблюдаваше внимателно, за да разбере дали ще й отговори откровено.
— Не, радост моя — отговори капитан Кътъл, — аз не се боя. Уол’р е момче, което ще издържи всякакви бури. Уол’р е момче, което ще донесе щастие на оня кораб. Уол’р — продължи капитанът и очите му заблестяха от хвалебствията към младия му приятел, а куката се издигна, за да обяви изричането на прекрасен цитат, — Уол’р е, така да се каже, външният зрим образ на вътрешна духовна сила и когато срещнете това място, отбележете го.
Флорънс, която не разбра казаното добре, макар че капитанът очевидно го считаше за изпълнено с дълбок смисъл и извънредно красноречиво, кротко го очакваше да продължи.
— Аз не се боя, радост моя — заговори отново капитанът. — Не може да се отрече, че в тези ширини се разразиха големи стихии, които са ги тласкали, тласкали и отнесли на другия край на света. Но корабът е як, а и момчето е яко и хич не е лесно, слава богу — тук капитанът направи лек поклон — да се разбие сърце от дъб, независимо дали то е на кораб или в човешка гръд. Ние имаме тук налице и двете, което предвещава добър край и затова ни най-малко не съм почнал да се боя още.
70
Летящия холандец — холандският капитан Ван Стратен, героят от легендата, обречен за своите грехове вечно да плава по моретата. Според преданието срещата с Летящия холандец предвещавала гибел за корабите, в случай че продължат пътя си.