Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
„С какво всъщност разполагам?“ - питах се. Бях направил списък на телефонните кабини и поради невероятен късмет с помощта на екип италиански експерти бях останал в играта... И какво друго? Всеки, който може да ходи по улиците без бял бастун, би видял, че това е ужасно малко.
Бях и ядосан. Бях ядосан на шибаните китайци, задето не контролират пиратството на едро над идеите и продуктите на другите хора, бях ядосан на Брадли и Шепота, че не са на линия да ми помагат, бях ядосан на арабите, които смятат, че колкото повече трупове има, толкова по-голяма е победата им. Най-вече обаче бях ядосан на жената и мъжа от Хиндукуш, защото запазваха преднината си.
Отидох до прозореца и опитах да намеря повод за спокойствие. Упражнението със Скай не беше провалено изцяло - от него научих, че жената почти сигурно живее в района, а това беше истински напредък. Погледнах към покривите - беше някъде там. Аз просто трябваше да я намеря.
Опитах да си представя в коя от кабините е стояла и е чакала телефонът да звънне, но нямах данни и можех само да стрелям напосоки. И все пак чувах трафика наблизо и чувах музика - радиостанция, или каквото там свиреше тихо в далечината.
И като се стигна до това, помислих си какво става с анализа на музиката? Какво правят Шепота и останалите - не би ли трябвало Агенцията за национална сигурност да опита да я изолира, да я усили, да я идентифицира?
Бях в настроение да излея яда си. В Ню Йорк беше късно, но не давах пет пари.
37.
Брадли вдигна телефона и ми каза, че не спи, но по гласа му разбрах, че определено е изтощен. Е, аз също бях изтощен. Започна да пита за Додж, за да поддържа легендата, но го прекъснах.
- Помниш ли музиката, за която говорихме? - попитах. Разбира се, че не помнеше. Нямаше представа за какво става въпрос.
- Чуваше се шум от трафик, музиката беше във фона...
- О, да... спомних си - отговори той. Влезе в крачка.
- Какво стана? - попитах. - Някой трябваше да опита да я идентифицира.
- Не знам, не съм чул.
- Заеми се с това, искаш ли? Задействай се с телефона.
- Разбира се - отвърна Брадли, обиден от тона ми, и веднага се ядоса, колкото и аз. - За кога ти трябва?
- За веднага - отговорих. - Преди няколко часа щеше да по-добре. Изгладнял като вълк, ядях трета престояла шоколадова вафличка от минибара - седях на стола, гледах към града и мислех за жената, - когато звънна телефонът. Беше Брадли и ми каза, че музиката до голяма степен е провал.
- Филтрираха шума от трафика в Ню Йорк - каза. Споменаването на Ню Йорк беше празна опаковка. - И увеличиха музиката.
Турска е, разбира се. Инструментът е кавал...
- Какво? - попитах.
- Кавал. Духов инструмент, прилича на флейта - седем дупки отгоре и една отдолу. Фолклорен инструмент. Казват, че овчарите свирели с това нещо, за да водят стадата си.
- Страхотно! Търсим овчар, който води стадо в пиковия трафик.
- Не съвсем - отвърна Брадли. - Среща се често. Бил много популярен в групите за фолклорна музика.
- Кавал значи. И какъв е източникът? Диск? Радиото? Свири на живо?
- След като отстраниха фоновия шум и усилиха музиката, загубиха сигнатурите, така казаха. Не могат да кажат.
- За бога! Не може да бъде лесно, нали?
Погледнах покривите и пак си зададох въпроса: къде е стояла? Някъде, където се чува трафик и мелодия, свирена на турски фолклорен инструмент, наречен кавал. Къде?
- Има и друг проблем - продължи Брадли. - Не могат да идентифицират мелодията. Записът не е много дълъг, но никой не го разпознава.
- Това е странно - казах. - Нали е фолклорна мелодия? При толкова много експерти...
- Да, прав си.
За момент замълчахме, а когато стана ясно, че няма какво повече да обсъждаме, смених темата.
- Съжалявам, Бен.
- За какво?
- Че се държа като задник.
- Е, ти винаги си си задник - отвърна той, напълно сериозен, както винаги. - Така или иначе, казах на нашите приятели, че усещаш напрежението и започваш да поддаваш. Да се пропукваш.
- О, чудесно, това ще помогне на кариерата ми - отговорих.
- Радвам се да помогна - каза той. Не се засмя - беше Бен Брадли в края на краищата, - но от гласа му разбрах, че съм изчистил нещата пред него, и бях благодарен за това.
- И още нещо - добавих.
- Да?
- Кажи им да намерят начин да ми изпратят записа. Само музиката, не трафика.