Цялото кралско войнство

Та тъй стоеше работата с приятелите на Лоуис. Но имаше и още нещо — въпросът с апартамента на Лоуис. Този апартамент започна да ми опротивява. Казах на Лоуис, че не искам да живея в него. Настоях да си намерим жилище, чийто наем ще мога да плащам от собствената си заплата. Имахме няколко разправии по този въпрос, разправии, в които не очаквах да изляза победител. И пак бях лишен от насладите.

Та тъй стоеше работата с апартамента. Но имаше и трето — въпросът с облеклото ми и това, което Лоуис обичаше да нарича „грижа за себе си“. Аз бях свикнал да нося костюми от трийсет долара, шапка, чиято периферия винаги стоеше къдрава, нелъснати обувки, да не сменям по два дни ризата си, да се подстригвам на два месеца и да ходя с изпочупени и не винаги чисти нокти. Освен това не смятах, че е задължително навикът да си гладя панталоните да ми стане втора природа. Отначало, когато гледах на Лоуис само като на машина за наслада, допуснах някои едва забележими промени във външния си вид. Но когато започнах да съзнавам, че звуците, които излизат от устата й, наподобяват човешка реч и са нещо повече от изказ на първичната потребност от храна и съвокупление или на задоволство от едното и другото, в мен взе да расте желанието за съпротива. И колкото повече растеше натискът да подобря „грижата за себе си“, толкова повече се засилваше отпорът. Все по-често и по-често от гардероба ми започнаха да изчезват някои неща и на тяхно място се появяваха явни или тайни подаръци. Отначало си мислех, че тези подаръци са израз на най-искрено, макар и неуместно желание да ми се достави удоволствие. Но накрая разбрах, че не това е съображението, от което се ръководи Лоуис. Бурята се разрази, когато веднъж взех да си лъскам обувките с една нова вратовръзка. Стана скандал — първият от многото след това, предизвикани от различните ни вкусове, що се отнася до мъжката галантерия. И този път ми бяха отказани насладите.