Цялото кралско войнство

Ето затова се качих в колата и заминах на Запад — когато животът наоколо ти започне да не ти харесва, отиваш на Запад. Ние винаги сме отивали на Запад.

Ето затова се потопих на Запад и преживявах отново живота си, като че гледах домашен филм.

Ето затова се озовах в леглото на хотела в Лонг Бийч, Калифорния, на последния бряг, с цялото великолепие на природата му. Защото на този бряг стъпваш, след като четиридесет дни и нощи си бил пленник на океана и си дъвкал само мухлясал сухар и вълните са те подмятали ведно с мишия капан, след като си се потил в джунглата и си слушал рева на зверовете, след като си строил колиби и градове и си прехвърлял мостове през реките, след като си спал с жени и си посял деца по целия свят, след като си изготвял програмни документи, произнасял си възвишени речи и си си оцапал ръцете с кръв до лактите, след като те е тресла малария в блатата и са те брулили ветровете по високите плата. И ето те накрая тук, в Калифорния, лежиш самичък в леглото на хотела в Лонг Бийч, където лежах и аз, а неоновата реклама мигаше през прозореца в такт с ударите на сърцето ми — червено, тъмно, червено, тъмно, червено, което багреше с кървав оттенък сивата морска мъгла.

Лежах там, на Запад, и тялото ми потъна бавно и легна в успокоителните ласкави прегръдки на наноса на Историята в дъното на морето. Лежейки там, пред мен се откриваше, както си мислех тогава, чудесен изглед към историята на собствения ми живот и аз видях, че момичето, с което бях прекарал онова отдавнашно лято, не беше нито красиво, нито очарователно, а само младо и здраво и въпреки че беше пяла песнички на пиле-Джеки и беше притискала главата му до гърдите си, тя не беше го обичала, а кръвта й просто беше заиграла тайнствено, той се бе оказал под ръка и това тайнствено заиграване на кръвта бе получило названието „любов“. Сега разбрах, че тайнственото заиграване на кръвта я е измъчвало и тя се е разкъсвала между порива и страха и че всички нейни колебания и неотстъпчивост не са идвали от някаква представа-мечта, че „любовта има своя висш смисъл“ и от желанието да внуши и на мен такава представа, а са били предизвикани от страховете, които още в люлката са й нашепвали като добри орисници фъфлещите, дъхащи зловоние, сбръчкани бабички от порядъчното общество, че тези колебания и неотстъпчивост не бяха нито по-добри, нито по-лоши от сластолюбието, нито по-добри, нито по-лоши от неотстъпчивостта, до която прибягваше Лоуис със съвсем други цели. И в края на краищата човек не би могъл да различи Ан Стантън от Лоуис Сийгър, защото те си приличаха като близначки, и въпреки че безумният поет Уилям Блейк е писал стихове, за да каже на Врага, който е господар на света, че не може да превърне Кейт в Нан, безумният поет се е лъгал жестоко, защото всеки може да превърне Кейт в Нан, и ако Врага действително не е могъл да превърне Кейт в Нан, то е само защото Кейт и Нан са си приличали като две капки вода и са били съвсем еднакви по същност и единствената илюзорна разлика е била в името, което нищо не значи, защото имената по начало нищо не значат, както не значат нищо и всички наши думи, а има само едно — биенето на кръвта и трепването на нерва, както при опита с крака на мъртвата жаба, когато през него прекараш електрически ток. Лежах така със затворени очи в кревата в Лонг Бийч и виждах в гъстия мрак, като в тресавище, да се гърчат и увиват безброй тела и крайници, отделени от тези тела, тела потни и може би кървящи от неизлечими рани. Но накрая това зрелище, което можех да извикам само с едно затваряне на очите, ми се видя смешно и аз се разсмях с пълно гърло.