Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
— Хвърлете го през борда — каза тя на лорд Илтис и взе от лейди Мурел парче плат, за да избърше кинжала, докато се извръщаше. Някак си обаче воларианецът бе останал жив и продължаваше да фучи срещу нея, сипеше пискливи проклятия на собствения си език, докато лорд-протекторът го носеше към перилата. Кралицата дори не се обърна, докато го хвърляха в океана, само закрачи към Рева, за да се сбогува топло с нея и да ѝ пожелае успех в начинанието.
— Този човек без съмнение заслужаваше такъв край — каза тя на Щита, докато излизаха от лодката, за да се покатерят по въжетата до палубата на кораба. — Притежавал е безчет роби и е бил член на Съвета, който прати армията им да нахлуе в Кралството.
— Тя уби сина му — отвърна Елл-Нестра с глух глас, пълен с мрачно разбиране. — Искаше той да го узнае, преди да умре.
— Нашата кралица е справедлива, но правосъдието ѝ може да е сурово.
— Тя е твоя кралица, милейди. Моята вярност към нея свършва с края на тази война.
Той тръгна да намери капитана на кораба, а тя повика лордовете Антеш и Арентес, за да им разкрие плана.
— Значи ние ще сме авангард на армията — каза гвардейският командир, като сучеше мустак. — Необикновена чест.
— И необикновен риск — изтъкна Антеш, който винаги призоваваше към предпазливост в отношенията им с монарсите. По време на похода им към Уорнсклейв Вейлин ѝ беше разказал всичко за предишното си вземане-даване с нейния лорд на стрелците, така че тя бе съвсем наясно с някога яростната му антипатия към цялата идея за Обединено кралство. Макар че фанатизмът му явно се бе разсеял с годините, той продължаваше да таи подозрения към всичко азраелско и най-вече към кралица Лирна.
— Намираме се на хиляда мили от дома и сме изправени срещу жесток враг — отбеляза Рева. — Всеки човек в тази армия споделя риска, милорд. Моля, предайте плана на капитаните си. Ще слезем на сушата след пет дни. — Канеше се да добави инструкциите на кралицата относно пленниците, но откри, че думите засядат в гърлото ѝ. Хората ѝ нямаха нужда от подобни наставления и вероятно щяха да заколят всеки въоръжен воларианец, но да изрече на глас заповед, която извинява тяхната кръвожадност, все още ѝ се струваше погрешно и ѝ напомни още веднъж, че Отецът никога не е обелил и дума по въпроса за отмъщението.
Чайките се появиха в небето на следващия ден, а след още един зърнаха и първите смътни признаци за земя. Плаваха на десет мили встрани от основната група, трийсет кораба с подбрани кумбраелски войници и елита на Кралската гвардия. Освен това кралицата беше сметнала за уместно да ги снабди с четири от чудните нови балисти на Алорнис, заедно с една слабичка нилсаелка, която, изглежда, познаваше чудесно начина им на действие.
— Лейди Алорнис заръча да ви предам топлите ѝ поздрави, милейди — каза тя на Рева с непохватен поклон. — Искаше да дойде лично, но кралица Лирна заплаши да я върже за главната мачта.
Рева я остави да избере най-способните за обслужване на балистите измежду Белязаните дъщери — свирепо, но подходящо име, дадено на ротата, сформирана от онези кумбраелски жени, които жадуваха да служат при Благословената лейди Рева. Те наброяваха малко над двеста и също като мъжете доброволци поне половината бяха под двайсетгодишни, момичета със сурови лица, повечето с различни ужасни истории за осиротяване и страдания от ръцете на воларианците. Отначало Арентес ги държеше отделно от мъжете с намерението те да служат като носачки или готвачки, но един строг поглед от Рева му показа, че това е неприемливо. Тя се беше заела да ги обучава лично, макар че явното им благоговение и сляпата им вяра в нейната продължаваща лъжа превръщаше това в истинско изпитание.
— Ако позволите, Благословена лейди — каза една от тях в деня преди дебаркирането, гъвкаво момиче на не повече от осемнайсет, като се смъкна на едно коляно на палубата пред Рева.
— Казах ти вече, Лера, престани да правиш това — отсече тя.
— Извинявам се, Благословена лейди. — Момичето се взираше нагоре към нея с лице, което би било въплъщение на младежка невинност, ако не беше белегът, минаващ от обезобразеното ѝ ляво око до горната устна, наказание за дребно провинение по време на робството ѝ. — Но ние се чудехме… — Лера направи пауза, за да хвърли поглед към останалите Дъщери, които се бяха скупчили наблизо със сведени глави. — Кой стих да рецитираме сутрин? За да сме сигурни, че Отецът ще благослови начинанието ни.