Огнената кралица

Лицето му помрачня и той кимна към Белязаните дъщери, които в момента изпълняваха най-новото упражнение с мечове, показано им от него.

— Знаете какво ги чака, когато слезем на брега. Колко от тях ще умрат, вярвайки в тази ваша фантазия?

Рева откри, че не изпитва гняв към него. Истината не можеше да бъде избегната и тя отдавна бе свикнала с жилото ѝ. Погледа малко Дъщерите и забеляза, че месеците на тренировки са подобрили значително уменията им: те се движеха умело, ударите и париранията им бяха бързи и точни. Освен това бяха свирепи, много от тях вече превърнати в убийци от воларианците. Но все пак бяха толкова млади. „Аз също бях.“

— Вие имахте ли избор? — попита тя. — Когато те дойдоха да завладеят Островите? Колко от вашите пирати измряха при Зъбите или при Алтор? И щом тази война е толкова омразна, а кралицата — толкова зла, защо сте тук?

Беше очаквала гняв, но отговорът му прозвуча унило. Всякакво веселие бе изчезнало от лицето му, когато каза:

— Мислех, че имам да отмия някакво петно. Но изглежда всичко, което постигнах, бе да се омърся отвъд всякаква надежда за пречистване.

Вдигна очи, когато от наблюдателницата горе на мачтата долетя вик.

— Забелязали са залива — каза той и я удостои с поклон, преди да се отдалечи. — Време е да строя силите ви, милейди.

Хвърлиха котва на миля от брега и моряците спуснаха лодките, докато Рева чакаше на палубата с Белязаните дъщери. Лорд Арентес и целият състав на домашната гвардия бяха строени до перилата, тъй като щяха да са първите, слезли на брега, а броят им бе подсилен от контингент стрелци. Антеш чакаше на съседния кораб с повечето от хората си, докато съдовете, превозващи Кралската гвардия, се поклащаха върху вълните на половин миля на запад. Рева наблюдаваше дейностите с растящо нетърпение и размишляваше върху способността на времето да се забавя до пълзене при събития, които ти се иска да протекат светкавично.

Докато търсеше нещо, което да я разсее, плъзна поглед по кораба и видя застаналия на носа Щит. Той взе един далекоглед от капитана, когато онзи му посочи нещо на брега.

— Врагът ли? — попита тя, приближавайки се до него.

— Само малка група — отвърна той, като насочи далекогледа към брега. — Може би трийсет кавалеристи. Нищо, с което да не можете да се справите, убеден съм… — Намръщи се и по устните му плъзна озадачена усмивка. — Един от тях току-що падна.

— Милорд Щит! — И двамата вдигнаха поглед към наблюдателницата, където един моряк ръкомахаше трескаво на север. — Буреносен фронт!

Тя последва Щита до кърмата и се сепна, щом видя облаците, трупащи се на хоризонта. Бяха тъмни, почти черни, в тях проблясваха светкавици и над морето отекваше далечен тътен. Облаците се приближаваха с всеки миг.

— Невъзможно! — ахна Елл-Нестра.

— Какво ще правим? — попита Рева, но той само стоеше и се взираше смаяно в приближаващата се буря.