Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Смятате ли, че тези укрепления ще спрат сачаканците? – попита Илорин.
— Не – отвърна Болкан. – Може би ще ги забавят, но няма да ги спрат. Целта им е да принудят сачаканците да изхабят част от силата си.
— Какво ще стане, щом влязат в града?
Болкан погледна към краля.
— Ще се бием с тях, докато имаме сили.
Кралят се обърна към един от другите капитани.
— Домовете евакуирани ли са?
— Повечето – отвърна мъжът.
— А останалите хора?
— Охраната на портите съобщава, че броят на хората, които са напуснали града, се е учетворил.
Кралят отново погледна към картата и въздъхна.
— Ще ми се тази карта да включваше и копторите. – Той погледна към лорд Болкан. – Те ще представляват ли проблем по време на битката?
Воинът се намръщи.
— Само ако сачаканците решат да се укрият там.
— А ако го направят, можем да подпалим сградите – предложи Илорин.
— Или да ги изгорим още сега, за да сме сигурни, че няма да използват нищо – додаде друг придворен.
— Пожарът ще продължи дни наред – предупреди ги капитан Арин. – Пушекът ще прикрива врага, хвърчащите въглени могат да подпалят и останалата част от града. Препоръчвам да не пипаме копторите, освен в краен случай.
Кралят кимна. Изправи се и погледна към Лорлън.
— Всички са свободни – нареди той. – Разпоредителят Лорлън и лорд Болкан могат да останат.
Стражниците бързо напуснаха стаята. Лорлън отбеляза, че двамата съветници на краля са останали.
— Имате ли добри новини за мен? – попита кралят.
— Не, Ваше величество – отвърна Лорлън. – Лорд Сарин не можа да открие как да използва черната магия. Той ви изпраща своите извинения и заяви, че ще продължи да опитва.
— Не чувства ли поне, че е близко до успеха?
Лорлън въздъхна и поклати глава.
— Не.
Кралят погледна към картата и се намръщи.
— Сачаканците ще бъдат тук след ден или два, ако имаме късмет. – Той погледна към Болкан. – Донесохте ли го?
Воинът кимна. Той извади малка кесия от мантията си, отвори я и изсипа съдържанието й на масата. Лорлън рязко си пое дъх, разпознавайки пръстена на Акарин.
— Възнамерявате да повикате Акарин обратно?
Кралят кимна.
— Да. Знам, че е рисковано, но има ли някаква разлика, ако реши да ни предаде? Без него така или иначе ще изгубим битката. – Той взе пръстена от масата и го подаде на Лорлън. – Повикайте го.
Пръстенът беше студен. Лорлън го сложи на пръста си и затвори очи.
– Акарин!
Изчака малко, но отговор не последва. След като преброи до сто, той го повика отново. Нямаше отговор. Лорлън поклати глава.
— Не отговаря.
— Може би е повреден – каза кралят.
— Ще опитам отново.
— Акарин!
Никакъв отговор. Лорлън опита още няколко пъти, после въздъхна и свали пръстена.
— Може би спи – каза той. – Ще опитам отново след час.
Кралят се намръщи. Той погледна през прозореца.
— Опитай се да го повикаш без пръстена. Може би така ще отговори.
Болкан и Лорлън размениха разтревожени погледи.
— Врагът ще ни чуе – рече воинът.
— Знам. Повикайте го.
Болкан кимна и затвори очи.
— Акарин!
Последва мълчание. Лорлън реши да опита сам.
— Акарин! Кралят нареди да се върнеш.
— Ак...
— АКАРИН! АКАРИН! АКАРИН! АКАРИН!
Лорлън изпъшка, когато нечий чужд ум се сблъска като чук с неговия. Той чу други мисловни гласове да викат подигравателно името на Акарин и изключи съзнанието си.
— Е, това не беше особено приятно – промърмори Болкан, разтърквайки слепоочията си.
— Какво стана? – попита кралят.
— Сачаканците отговориха.
— С мозъчни удари – добави Лорлън.
Кралят се намръщи, после отстъпи от масата и стисна юмруци. Известно време крачи напред-назад, после се обърна към Лорлън.
— Опитайте отново след един час.
Лорлън кимна.
— Да, Ваше величество.
Домът, пред който се озова Денил, следвайки указанията на Тайенд, беше построен в най-добрите традиции на магическата архитектура. Фасада му бе украсена с вити колони и изящни, крехки балкони. Дори стъклената врата с изтънчени гравюри бе направена от магьосник.
Минаха няколко дълги минути, преди някой да отговори на почукването на Денил. Дочуха се приближаващи се стъпки и зад стъклото се появи неясна фигура. Вратата се отвори. Вместо портиер, пред Денил застана усмихнатият Тайенд и му се поклони.