Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Какво ти казаха за мен?
Мълчание. На другия бряг на река Конгост влакът се изкачваше към Рипол336. А ние рискувахме да пропаднем в пропастта на един разговор.
– Кой?
– Вашите. За да те накарат да избягаш.
– Нищо.
– И какво съм бил написал в прословутото писмо?
Отпред един камион на „Данон“ едва пъплеше. И Адриа, който трябваше три пъти да мисли, преди да се реши да изпревари. Камиона или разговора. Отказа се да изпреварва и настоя: е, Сара? Какви лъжи ти наговориха? Какво ти казаха за мен?
– Не ме питай повече.
– Защо?
– Никога повече.
Следваше съвсем права отсечка. Включи мигачите, но не посмя да изпревари.
– Имам право да знам какво...
– А аз имам право да приключа с това.
– Не може ли да попитам майка ти?
– По-добре никога да не я виждаш.
– По дяволите!
Който иска, да изпреварва. Адриа не беше способен да изпревари един бавен камион, натоварен с кисело мляко, най-вече защото очите му се премрежваха, а за тях нямаше чистачки.
– Съжалявам, но така е по-добре. И за двамата.
– Няма да настоявам. Струва ми се, че няма да настоявам... Но бих искал да поздравя родителите ти. И брат ти.
– Моята майка е като твоята. Не искам да я насилвам. Има много незараснали рани.
Voilà337, близо до Моли де Бланкафорт камионът с киселото мляко зави към Гарига и Адриа се почувства така, сякаш той самият го беше изпреварил. Сара продължи:
– Ние с теб трябва да мислим за себе си. Ако искаш да живеем заедно, не бива да отваряш тази кутийка. Все едно е кутията на Пандора.
– Все едно живеем в приказката за Синята брада. С градини, отрупани с плод, и една заключена стая, където е забранено да се влиза.
– Да, нещо такова. Като ябълката от забраненото дърво. Приемаш ли?
– Да, Сара – излъгах за кой ли път. Само и само да не избягаш пак.
335 Слава на Бога (лат). – Б. пр.
336 Град в провинция Жирона. – Б. р.
337 Тук: най-после (фр.). – Б. пр.
* * *
В кабинета на катедрата имаше три бюра за четирима преподаватели. Адриа нямаше бюро, защото се беше отказал още първия ден: струваше му се невъзможно да работи извън къщи. Имаше само място, където да остави чантата си, и едно шкафче. Всъщност имаше нужда от бюро и признаваше, че се беше отказал прибързано. Затова, когато Льопис не беше във факултета, заемаше неговото бюро.
Влезе готов на всичко. Но Льопис беше там, преглеждаше коректури или не знам какво. Лаура вдигна глава от мястото си. Адриа остана прав. Никой не каза дума. Льопис вдигна предпазливо глава, погледна двамата, каза, че отива да пие кафе, и изчезна благоразумно от бойното поле. Седна на стола на Льопис точно срещу Лаура и пишещата й машина.
– Трябва да ти обясня нещо.
– Ама ти даваш ли обяснения?
Саркастичният тон на Лаура не предвещаваше спокоен разговор.
– Искаш ли да разговаряме?
– Е... Вече няколко месеца не ми отговаряш на телефона, тук ме избягваш, ако те сваря, казваш сега не мога, сега не мога...
И двамата мълчат.
– Може би на всичко отгоре трябва да кажа, че правиш голям жест, като се появяваш днес – добави със същото огорчение в гласа.
Неловки погледи встрани. Тогава Лаура премести машината „Оливети“, сякаш беше пречка между двамата, и като човек, който запрята ръкави, готов на всичко, каза:
– Има друга жена, нали?
– Не.
Да видим: ако нещо не мога да разбера у себе си, то е неспособността да хвана бика за рогата. Най-много да го хвана за опашката и така се обричам звярът да ми хвърли смъртоносен къч. Явно никога няма да се науча, защото казах не, не, не, мамка му, Лаура, няма никаква жена... Просто аз предпочитам да не...
– Жалък си.
– Не ме обиждай – каза Адриа.
– „Жалък“ не е обида. – Стана, позагубила контрол. – Кажи истината, по дяволите! Кажи, че не ме обичаш!
– Не те обичам – отвърна Адриа точно когато Парера отвори вратата, а Лаура избухна в плач. А когато каза какъв долен тип си, какъв долен тип си, какъв долен тип си, Парера вече беше затворила вратата и ги беше оставила сами.
– Използвал си ме като носна кърпа.
– Да. Извинявай.
– Разкарай се.
Адриа излезе от кабинета. До перилата към вътрешния двор Парера чакаше, пушейки цигарата на мира, и може би се опитваше да вземе страна, без да знае подробностите. Той мина покрай нея, но не посмя да каже нито благодаря, нито нищо.
Вкъщи Сара го погледна учудено, сякаш разправията и огорчението бяха полепнали по лицето или по дрехите му, но ти не каза нищо; бях сигурен, че си разбрала всичко, но има благоразумието да премълчиш и когато каза трябва да ти кажа нещо, Адриа веднага заподозря нова буря; но вместо да му покажеш, че знаеш всичко, ти сподели струва ми се, че трябва да купуваме хляб от друга фурна, този е като дъвка. Ти какво смяташ?