Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Не се бой — прошепна той тихичко на Хюрем. — Ще те отведа оттук. Няма от какво да се страхуваш вече.
„Господи, ти знаеш, че изобщо не исках да става така — помисли тя. — Предполагах, че Азраил е по петите му, но не исках да повярвам. Тайната можеше да не се разбулва и грехът да си остане само мой. Защо и той да плаща за моето прегрешение? Вече нямам избор.“
Надигна се в леглото. Целуна по бузата мъжа, който се беше унесъл след страстта и изненадата, които изживя.
— Сега ще се върнеш в стаята — каза Хюрем. — На сутринта отново ще говорим за всичко. Мракът ме плаши. Нека да обсъждаме бъдещето на светло.
Фредерик понечи да каже нещо, но Хюрем сложи пръст на уста му и го накара да замълчи. Стана, взе една чаша от тоалетката, коя младият мъж не виждаше в тъмното, и се върна отново.
— Глътка вино — каза тя. — Нека запечатаме любовта си с глътка вино.
Светлината на свещта се отрази в металната повърхност на чашата. Фредерик се протегна и я пое.
— Как да те наричам сега? — попита. — Александра, Роксолана или Хюрем?
Вместо отговор Хюрем вдигна и втората чаша. По глътка вино. За срещата и раздялата. За цяла вечност.
Помогна на мъжа да стане. Прегърнаха се. Последна целувка и след нея глътка вино. Още една.
Хюрем отиде до вратата и бавно я отвори. Фредерик видя, че черният великан веднага се извиси като планина от мястото си.
— Върви с него. И не тъгувай. Ще те навестя в сънищата ти. Нека тази красива усмивка никога да не слиза от лицето ти. Аз все с нея те помнех.
Искаше да каже: „Искам да те запомня така“, но сърце не ѝ даде. Фредерик се наведе и опита да я целуне. Тя отстъпи назад. Погледите на Хюрем и Джафер се срещнаха за миг, за един-единствен миг.
— Сега върви.
Младежът отметна с ръка непокорните коси, падащи по челото му, и тихо излезе. Изгуби се в мрака след Джафер.
Хюрем отиде в собствената си стая, сякаш за да избяга от греховното ложе. Не позволи и на Мерзука да се върне на онова злополучно място.
— Остани тук с мен — каза.
Девойката и без това беше разбрала всичко от изражението на Хюрем. Потрепери от страх. „Дано час по-скоро да се махнем от този зловещ хан, където броди Азраил“, помоли се тя.
— Клетата ми господарка — промълви шепнешком.
Хюрем прегърна спътницата си, опря глава на рамото ѝ и горко заплака.
Докато Мерзука спеше с децата, тя седеше в мрака, без да помръдва. Мислеше ли? По-скоро не. Защото мозъкът ѝ беше като вцепенен. Не можеше да подреди спомените си и да каже какво беше станало точно и какво беше направила тя самата. Единственото, което знаеше със сигурност, беше, че греховната вечер приключи гибелно.
Опипом намери торбата си с чеиза. Мушна ръка вътре и затърси. Първо извади огледалото на червени точки. Не можа да види лицето си в мрака. Огледалото отразяваше само един огромен силует. Това надали беше красивото ѝ лице. По-скоро оттам се хилеше дяволска физиономия. Хвърли огледалото обратно в торбата, сякаш бе опарило ръката ѝ, и се разрови по-дълбоко. Сега треперещите ѝ пръсти държаха онази вехта икона на Дева Мария.
Не успя да намери думи за Богородица. Какво можеше да ѝ обясни? Остана загледана в нея.
На следващата сутрин, по зазоряване, един мургав вестоносец влетя, галопирайки, в Чичекли хан. Изкачи стълбите, като вземаше по две-три стъпала наведнъж.
— Джафер ага, Джафер ага!
След като заведе Фредерик до стаята му, чернокожото момче дълго време стоя пред вратата. Скрит в мрака, Джафер се питаше правилно ли е разчел посланието в очите на Хюрем ханъм.
Сигурен беше, че тя му каза:
— Сега върви.
Паролата на смъртта.
Джафер тихичко отвори вратата и се промъкна вътре. Фредерик се бе унесъл в спокоен сън, а измореното му тяло си почиваше от любовната буря. Може би в сънищата си виждаше господарката на Джафер. Въпреки тъмнината, чернокожият младеж забеляза щастието по лицето на другия. В този миг се озлоби. Ревността забушува във вените му. Фредерик се бе събудил едва когато той бе обхванал врата му с едрата си ръка и бе започнал да стиска, не разбра какво става, дори не успя да извика.
Чу се зловещо изпукване, когато вратът на Фредерик се прекърши. Безболезнена, мигновена смърт без кръв и думи. Дори щастливата усмивка не изчезна от лицето на мъжа.
Когато чу, че го викат, Джафер се отърси от мислите, в които се беше отнесъл.
— Кой е? Какво става?
— Имам добри вести за Хюрем хасеки.
В първия момент Джафер искаше да затвори устата на вестоносеца. Не биваше да крещи името на господарката му на всеослушание. Сетне се отказа. Щом новината е хубава, защо пък да не споменава името ни Хюрем.