Приключенията на Казанова

Появата ми у господин Д. Р. предизвика радост по всички лица. Такива моменти са ми били винаги толкова скъпи, че са ме карали да забравя преживените неприятности и да се считам щастлив. Не е възможно да се наслаждаваме истински на едно удоволствие, ако то не се предхожда от някакво мъчително чувство. Господин Д. Р. беше толкова зарадван, че се спусна към мен и нежно ме прегърна. След това извади един красив пръстен от пръста си, подари ми го и каза, че съм сторил много добре, като съм оставил цял свят и особено него в неведение, относно мястото на бягството ми.

— Вие не можете да си представите — добави той благородно и свободно, — колко се интересува госпожа Ф. за вас. Ще й доставите голямо удоволствие, ако отидете веднага при нея!

Каква радост да получа този съвет от самия него! Но думата „веднага“ ми беше неприятна. Понеже бях прекарал нощта в гемията, страхувах се, че безредието на дрехите ми би могло да ми навреди в нейните очи. Не можех нито да му откажа, нито да му кажа причината.

За моята богиня не беше още ден, но нейната камериерка ме пусна да вляза и ме увери, че господарката й скоро щяла да звъни и да се сърди, задето не ме е видяла. През този половин час, който прекарах заедно с нея, една симпатична бъбривка, научих много неща, които ми доставиха извънредно голямо удоволствие, особено различните мнения относно бягството ми. Стигнах до заключението, че отношението ми към цялата тази случка беше намерило всеобщо одобрение. Щом уважаемата госпожа видя своята камериерка, накара я да ме повика. Пердетата бяха дръпнати и аз имах чувството, че виждам Аврора95, заобиколена от розите и перлите на утрото. Казах й, че без заповедта на господина Д. Р. не бих се осмелил никога да се покажа пред нея в това състояние, в което се намирах, а тя ми отговори с приятелски тон, че господин Д. Р. знаел какво съчувствие изпитвала тя към мен и затова е сторил много добре, като ме е изпратил толкова бързо.

— Не зная, уважаема госпожо, как съм могъл да заслужа едно толкова голямо щастие, когато съм се стремял само към снизхождение.

— Ние всички се учудвахме на силата, която показахте, когато не пронизахте глупака с вашата шпага. Биха го изхвърлили през прозореца, ако не беше избягал веднага.

— Аз бих го убил, уважаема госпожо, не се съмнявайте в това, ако вие не бяхте там.

— Комплиментът е много галантен, но не е вероятно, че сте мислили за мен в онзи момент.

При тези думи въздъхнах, наведох очи и обърнах глава. Тя видя пръстена ми, за да даде друга насока на разговора. Първо похвали господин Д. Р., щом узна как ми е направил този подарък. После поиска да й разкажа живота си на острова, което изпълних, но благоразумно не споменах нищо за моите красиви шивачки, понеже още тогава знаех, че животът изисква да се забравят много истини.