Вълка от Уолстрийт

С приближаването ми към масата забелязах присъствието и на пети човек: Джордан Шама, назначен отскоро за вицепрезидент на „Стратън“. Беше приятел от детинство с Дани, а прякорът му беше Гробаря, понеже в кариерата си се беше издигал не толкова заради способностите си, а защото бе успял да закопае всяка изпречила се на пътя му божия твар. Гробаря бе нисък и закръглен, а основният метод на закопаване, който ползваше, беше доброто старомодно забиване на нож в гърба, макар че си го биваше и името ти да съсипе, и с клюки да те зарови.

Прегърнах се набързо в мафиотски стил с всичките ми бивши ортаци-престъпници, после седнах на един от фотьойлите и си налях чаша кафе. Целта на съвещанието беше неприятна: да убедим Дани да закрие „Стратън Оукмънт“ с помощта на така наречената стратегия на хлебарките, според която преди наистина да закрие „Стратън“, трябва да открие поредица по-малки брокерски фирми — всяка една притежавана от подставено лице, — след което да раздели стратънци на малки групички и да ги прехвърли в новите фирми. Щом този процес приключи, закрива „Стратън“ и се премества в една от новите фирми, която може да управлява задкулисно, под прикритието на консултант.

Подобен начин за брокерските фирми да бягат поне с една крачка пред регулаторите беше нещо съвсем общоприето и се свеждаше до това да закриеш фирмата и да я отвориш под ново име, с което започваш на чисто процеса на правене на пари и на борба с регулаторите. А името му идеше от това, че като настъпиш хлебарка, от нея се пръсват поне десетина нови във всички посоки.

И при сегашните проблеми на „Стратън“ това изгледаше най-подходящата стъпка, но Дани не беше привърженик на „стратегията на хлебарките“. На нейно място бе развил своя собствена теория, наречена от самия него „Двадесет години безоблачни небеса“. Според неговата си теория било достатъчно „Стратън“ да се сниши под сегашната вълна от регулаторски пречки, след което щял да изкара поне още двайсет години. Глупости на квадрат! На „Стратън“ му оставаше не повече от година. Всичките петдесет щата вече кръжаха отгоре му като лешояди над ранено животно, а в купона се беше включила и НАСД — Националната асоциация на търговците с ценни книжа.

Дани обаче беше изпаднал в състояние на отрицание и самозаблуда — направо се беше превърнал в уолстрийтска версия на Елвис Пресли през последните му дни, когато помощниците му навирали огромното му туловище в бял кожен гащеризон и го избутвали на сцената да изпее някоя и друга песен. После го извличали, преди да припадне пред публиката от топлинен удар и от секоналите, с които се бил наблъскал. Според Вигвам, Дани вече се качвал върху бюрата по време на събранията, ритал компютърните монитори на пода и псувал регулаторите. И стратънци явно страшно се впечатлявали от подобни лайна, та Дани отскоро покачил изпълнението с още една степен: свалял гащите си и пикаел върху купчините призовки от НАСД под бурните аплодисменти на брокерската зала.