Съдбовният кораб [bg]

Тя се изправи, по-висока от сграда, и се надигна на задните си крака като боен кон. Рейн видя как мощните ѝ бедра се напрягат и се хвърли на земята. Миг по-късно го удари струя въздух и прахоляк. Той остана така, докато маховете на сребристосините ѝ криле я понасяха нагоре към небето. Изправи се и се взря с широко отворени очи към вече малката фигурка над него. Ушите му бяха като натъпкани с памук. Докато се взираше, Граг ненадейно го хвана за ръката.

— Какво си мислеше, че да я предизвикваш така? — настоя Търговецът. Той вдигна благоговеещ поглед. — Великолепна е. И е единствената ни възможност. — Той се ухили към Силдин. — Беше прав, младежо. Драконите променят всичко.

— Някога и аз вярвах в това — кисело каза Рейн. — Остави обаянието ѝ. Тя е толкова измамна, колкото и великолепна. В сърцето ѝ има място единствено за собствените ѝ интереси. Ако се преклоним пред волята ѝ, тя ще ни пороби също толкова сигурно, колкото и калсидците.

— Грешиш. — Макар да беше малък и незначителен, Силдин сякаш се извисяваше от удоволствие. — Драконите не са поробили Древните, няма да поробят и нас. Има множество начини, по които различните хора да живеят съвместно, Рейн Купрус.

Рейн погледна надолу към момчето и поклати глава.

— Откъде ти идват подобни идеи, момче? И подобни думи, които да омагьосат един дракон да ни пощади?

— Сънувам ги — духовито отвърна Силдин. — Когато сънувам, че летя с нея, я чувам как говори на себе си. Кралица на небесата, ездачка на утрото, великолепна. Говоря ѝ така, както тя говори на себе си. Това е единственият начин да разговаряш с дракон. — Той скръсти тънките си ръце на тясната си гръд. — Така я ухажвам. Толкова ли е различно от начина, по който ти говореше на сестра ми?

Внезапното напомняне за Малта и как я бе ласкал и величал се заби като нож в сърцето му. Рейн понечи да се извърне от момчето, което му се усмихваше така непоносимо, но Силдин се протегна и хвана ръката му.

— Тинтаглия не лъже — каза с приглушен глас. Очите му срещнаха тези на Рейн и настояха за доверието му. — Тя ни смята за твърде незначителни, за да ни мами. Повярвай ми. Щом казва, че Малта е жива, значи е така. Сестра ми ще се върне при нас. Но за да го разбереш, трябва да ми позволиш да те насочвам, както аз позволявам на сънищата ми да ме насочват.

В близост до пристанището се разнесоха крясъци. Всички мъже около тях се втурнаха в търсене на по-удобна позиция за наблюдение. Рейн не изпитваше такова желание. Калсидци или не, драцената погубваше същества от собствения му вид. Той чу пукота на скършващи се масивни греди — несъмнено още един кораб бе лишен от мачтите си.

— За негодниците вече е твърде късно да се измъкнат! — злорадо ликуваше някакъв боец наблизо.