Съдбовният кораб [bg]

Рейн почувства, че му се повдига. Калсидците бяха врагове, по-низки от кучетата, и не заслужаваха милост. Но да види което и да е създание да умре както тези мъже, беше разтърсващо. Дори сега телата продължаваха да се разлагат и в резултат — да губят формата си. Глава, отделила се от гръбнака, се търкулна и застана на една страна, докато плътта се свличаше от рушащия се череп. Тинтаглия завъртя масивната си глава, за да насочи погледа си към Рейн. Очите ѝ се въртяха — нима ужасът му я развеселяваше? Само преди миг ѝ беше казал, че вече не цени живота си. Това не се беше променило, но също така знаеше, че всяка друга смърт е за предпочитане пред тази, на която току-що бе станал свидетел. Той се стегна, решен да умре мълчаливо.

Откъде Граг Тенира намери кураж, Рейн не можеше да каже. Той пристъпи смело между Дъждовника и драцената и повдигна високо меча си. Тинтаглия настръхна от възмущение. Тогава бингтаунският Търговец се поклони ниско и постави острието в краката ѝ.

— Аз ще ти служа — предложи ѝ той. — Само освободи пристанището ни от тези вредители и ще се заема с всяка задача, която предложиш. — Мъжът се огледа наоколо. Погледът му ясно подканяше и останалите да се присъединят към него. Малка част от тях се домъкнаха по-близо, но повечето останаха на разстояние. Самият Силдин се приближи уверено и застана до Граг. На Рейн му призля от блясъка в очите на момчето, когато то погледна нагоре към драцената. Силдин беше толкова млад и така заслепен от създанието. Запита се дали майка му и брат му също бяха гледали на него по този начин, когато така упорито се бе застъпвал за драцената. Беше пуснал съществото на свобода сред света и цената за това безумие се беше оказала Малта.

Очите на Тинтаглия проблеснаха, докато изучаваше Граг.

— Да не би да ме мислиш за слугиня, че да бъда купена с възнаграждения? Несъмнено драконите не са изчезнали чак толкова отдавна от света? Волята на един дракон има предимство пред каквито и да било жалки човешки цели. Ще спрете този конфликт и ще насочите вниманието си към моите желания.

Силдин проговори, преди Граг да успее да отвърне:

— След като видяхме зрелището на гнева ти, велика, как бихме могли да желаем друго? Онези другите, нашествениците, те оспорват волята ти. Виж как се опитаха да те нападнат още преди да разберат повелята ти. Порази ги и ги прогони от бреговете ни, ширококрила кралице на небесата. Освободи съзнанията ни от мислите за тях, за да можем доброволно да пренасочим вниманието си към твоите възвишени цели.