Съдбовният кораб [bg]

— Трябва да му приготвим дарове. Драконът ни освободи. Трябва да предложим благодарности на Са, че ни изпрати такъв герой!

— Аз не съм Търговец! Брат ми също, ние няма да се обвържем с думата на някой друг!

— Убийте го. Всички легенди за дракони предупреждават за тяхната подлост и жестокост. Трябва да подготвяме защитата си, вместо да стоим да си говорим.

— Тишина! — изрева Мингсли, след като пристъпи напред, за да застане до Девуше. Той беше набит мъж, ала силата на гласа му продължаваше да изненадва Роника. Докато оглеждаше тълпата, се видя всичкото бяло около очите му. Роника осъзна, че беше изключително изплашен. — Нямаме време за разправии. Трябва бързо да достигнем съгласие. Трябва да посрещнем дракона като единен народ, щом се върне. Съпротивата ще е грешка. Видяхте какво направи на онези кораби и онези мъже. Трябва да я умиротворим, ако искаме да избегнем същата участ.

— Може би някои от тук присъстващите заслужават същата участ като калсидците — безсърдечно отбеляза Род Каерн. Той излезе напред и застана заплашително близо до набития търговец. Мингсли отстъпи назад от него, щом Род се извърна към тълпата. — По-рано чух съществото да говори ясно. Търговец вече се е споразумял с дракона. Драконът е наш! Тя принадлежи на бингтаунските Търговци. Трябва да почетем сделката си, бингтаунски Търговци, без да се обръщаме за помощ към който и да е от чужденците, които се опитват да си присвоят града ни за свой. С дракона на наша страна, Бингтаун може не само да отблъсне мръсните калсидци обратно до земите им, но може да изтласка и Новите Търговци накуп с крадливите им роби. Всички чухме новините. Сатрапът е мъртъв. Не можем да разчитаме на помощта на Джамаилия. Бингтаунски Търговци, огледайте се. Намираме се в руините на нашата зала в един опустошен град. Как стигнахме дотук? Като допуснахме сред нас алчните Нови Търговци, хора, които дойдоха тук в нарушение на нашата харта, за да ограбят земята ни и да ни превърнат в просяци! — Устните му се изкривиха от омраза, докато се взираше в Мингсли. Род присви очи и предложи: — Как можем да се отплатим на нашия дракон? С месо. Нека драконът ни отърве от всички натрапници.

Случилото се след думите му стъписа всички. Макар възгласите на възмущение, предизвикани от думите му, да прераснаха в силен тътен, съветничка Серила пристъпи решително напред. Род се обърна изненадано към нея и тя постави малката си ръка в центъра на гръдта му. Оголила зъби от внезапното усилие, тя го избута от платформата. Падането беше кратко — щеше да е лесен скок, ако го беше очаквал, но той не беше. Род се прекатури с вик, размахал ръце. Роника чу острото пропукване на главата му, когато се удари в пода, както и последвалия болезнен вой. Около него се струпаха мъже. Имаше кратко боричкане.