Съдбовният кораб [bg]

За съжаление, на потенциала му трябваше време да се развие, време, с което точно сега тя не разполагаше. Ако искаше да спаси малкото останали змии, човеците трябваше да действат бързо. Тя насочи погледа си към Рейн. Имаше достатъчно опит с човеците, за да знае, че другите щяха да послушат него, а не някакво момче. Щеше да говори чрез него.

— Имам задача за теб, Рейн Купрус. Тя е от изключителна важност. Ти и приятелите ти трябва да оставите всичко друго, за да се захванете с нея, и да не мислите за нищо друго, докато не я изпълните.

Той се взираше невярващо в нея. Другите човеци бяха привлечени иззад развалините. Не се приближиха прекалено, но стояха така, че да чуват какво говори на Рейн, без да привличат излишно внимание върху себе си. Гледаха я с ококорени очи, готови колкото да избягат, толкова и да я поздравят. Герой или враг, чудеха се те. Тя ги остави да се чудят и се съсредоточи върху Рейн. Но той ѝ се възпротиви.

— Сега ти си приписваш значимост, която не съществува — каза ѝ студено. — Нямам никакво желание да изпълнявам каквото и да било за теб, драконе.

Думите му не я изненадаха. Тя се надигна на задните си крака и се извиси над него. Разгърна крилете си, за да подчертае още по-силно размера си.

— Тогава нямаш никакво желание да живееш, Рейн Купрус — уведоми го тя.

Той трябваше да затрепери пред нея. Не го направи. Засмя се.

— Тук си права, червей Тинтаглия. Нямам никакво желание да живея и това вече е по твоя вина. Когато остави Малта да намери смъртта си, уби всякакво уважение, което някога съм изпитвал към теб. А с Малта умря и желанието ми за живот. Така че покажи ми най-лошото, на което си способна, драконе. Само че аз никога повече няма да превия врат пред теб и твоето иго. Съжалявам, че се опитах да те освободя. По-добре да беше умряла в мрака, преди да притеглиш моята любима към смъртта ѝ.

Думите му я шокираха. Не само заради непоносимо грубото му отношение. Той наистина вече не изпитваше никакво страхопочитание към нея. Това жалко двукрако, създание на няколко кратки вдишвания, беше готово да умре на мига, защото… тя изви глава и го огледа внимателно. Ах! Защото вярваше, че тя бе позволила спътницата му да умре. Малта.

— Малта не е мъртва — възкликна отвратено тя. — Хабиш емоциите и помпозните си думи за нещо, което си си въобразил. Остави настрана подобни глупости, Рейн Купрус. Задачата, която трябва да изпълниш, е неизмеримо по-важна от чифтосването на един човек. Оказвам ти честта с начинание, което може да спаси целия ми вид.