Съдбовният кораб [bg]

Почти успя. След Род, думите ѝ звучаха разумно. Роника Вестрит наблюдаваше как хората заразменяха погледи. Тогава от другия край на платформата заговори Дужиа:

— Говоря от името на Татуираните, като казвам, че не желаем повече от „равенството“, което сатрапът ни предоставя. Вече сами ще определяме равенството си, като жители на Бингтаун, а не като поданици на Джамаилия. Ще имаме право на глас относно обещанията, които ще бъдат дадени на този дракон. Твърде дълго други се разполагаха с труда и живота ни. Повече няма да търпим.

— От това се боях — намеси се Мингсли. Той насочи треперещ пръст към татуираната жена. — Вие, робите, ще развалите всичко. Интересувате се само от отмъщение. Несъмнено ще направите всичко по силите си да предизвикате дракона, за да стоварите гнева му върху главите на господарите си. Но щом всичко приключи, дори всичките ви господари сред Новите Търговци да умрат, вие ще сте същите хора, каквито сте и днес. Не сте способни да се самоуправлявате. Забравили сте какво е да сте отговорни. Доказателство за това е държанието ви, откакто предадохте законните си господари и изоставихте наложената от тях дисциплина. Върнахте се към онова, което бяхте, преди господарите ви да поемат контрол над вас. Погледни се, Дужиа. Ти първо беше крадла и едва после робиня. Заслужаваше съдбата си. Ти избра живота си. Трябваше да го приемеш. Само че господар след господар те хващаше да крадеш и да лъжеш, докато картата на онези, на които си служила, не се разпростря по лицето, та чак до врата ти. Дори не трябва да си тук горе и да предявяваш претенции да говориш.

— Добри ми хора на Бингтаун, робите не са отделен народ, освен че са белязани заради престъпленията си. Направо дайте думата и на курвите по този въпрос, или на джебчиите. Нека послушаме Серила. Всички ние сме джамаилци, Стари и Нови Търговци, и всички трябва да бъдем доволни да сме обвързани от думата на сатрапа. Говоря от името на Новите Търговци, когато казвам, че приемам съветничка Серила да преговаря с дракона от наше име.

Серила се изпъна и изправи рамене. Усмивката ѝ изглеждаше искрена. Погледна покрай Мингсли, за да обгърне и Дужиа с усмивка.

— Като представител на сатрапа, аз, разбира се, ще преговарям и за вас. За всички вас. Новият Търговец Мингсли не е обмисли добре думите си. Нима е забравил, че в момента в Бингтаун татуировки носят и хора, чието единствено провинение е, че са били заловени от калсидците? За да може градът да оцелее и да процъфтява, трябва да се върне към най-старите си корени. Според хартата той е бил място, където находчиви прокуденици са можели да създадат нов дом и нов живот за себе си. — Тя се засмя леко и обезоръжаващо. — Оставена тук, да упражнявам властта на сатрапа, аз също съм в някакъв смисъл изгнаница. Никога повече няма да се върна в Джамаилия. Също като вас, аз трябва да стана жител на Бингтаун и да изградя нов живот за себе си. Погледнете ме. Представете си, че представлявам всичко, което е Бингтаун. Елате — нежно ги прикани тя. Обгърна с поглед цялата тълпа. — Приемете ме. Дайте ми възможността да говоря от името на всички вас и да ни обвържа в едно общо споразумение.