Съдбовният кораб [bg]

Още повече че имаше някаква особена равнопоставеност да стои рамо до рамо с другите, събрали се тук. Бингтаунски Търговци, Нови Търговци, татуирани роби и мускулести риболовци, занаятчии и прислужници, всички бяха там заедно с приятелите и роднините си.

Те изпълваха залата. Озовалите се отвън седяха на стълбището, скупчени в групички по стъпалата. Въпреки различния им произход, хората споделяха някаква необичайна прилика. На всички лица бяха изписани шокът и мъката от калсидското нашествие, и хаосът, който беше причинило. Те бяха еднакво застрашени от битките и пожарите — от най-богатия бингтаунски Търговец до смирения кухненски роб. Дрехите им бяха изцапани със сажди или кръв, а понякога и с двете. Повечето бяха размъкнати. Децата се гушеха близо до родители или съседи. Оръжията се носеха открито. Разговорите бяха приглушени и тихи и повечето касаеха дракона.

— Тя издиша върху тях и те просто се стопиха като восък.

— Разцепи целия корпус само с един удар на опашката си.

— Даже и калсидците не заслужават подобна смърт.

— Дали? Заслужават такава смърт, каквато успеем да им осигурим.

— Драконът е благословия от Са, изпратена да ни спаси. Трябва да подготвим благодарствени дарове.

Голяма част от хората стояха безмълвно, вторачили поглед в издигнатата каменна платформа, предназначена за избраните от всяка група представители.

Серила също беше там — като представител на Джамаилия, придружена от мръщещия се до нея Род Каерн. Присъствието му на подиума накара Роника да изскърца със зъби, но се принуди да не се взира в него. Беше се надявала, че Серила е приключила с Род след необмисленото му нападение над Новите Търговци. Как можеше да е толкова глупава? Съветничката стоеше свела поглед сякаш беше дълбоко замислена. Беше облечена прекалено изискано в сравнение с останалите на платформата — дълга нежнобяла роба, украсена с пресичащи се златни ивици плат. Подгъвът ѝ бе съсипан от пепел и сажди. Въпреки дългите ръкави на одеждата и дебелия вълнен плащ, който носеше, съветничката беше обвила ръце около себе си сякаш ѝ беше студено.

Спарс Келтър също беше на платформата, а кръвта по грубата му рибарска дреха днес не беше рибешка кръв. Жена с едър кокал и татуировки, които се простираха по бузата и се пренасяха върху врата ѝ, стоеше от едната му страна. Дужиа, представителка на Татуираните, носеше разкъсани панталони и туника на кръпки. Голите ѝ крака бяха мръсни. Грубата превръзка около горната част на ръката ѝ показваше, че е била в сърцето на битката.