Съдбовният кораб [bg]

Яни Купрус — представителка на Дъждовните земи, стоеше закрилнически зад Силдин. Роника се радваше, че тя е тук, но се чудеше какви бяха мотивите ѝ. Щеше ли да изяви претенции към последния наследник на семейство Вестрит и да го отведе в Трехог? А ако не го направеше, какво място имаше той в Бингтаун?

Кефрия беше застанала така близо до платформата, че можеше да се протегне и да докосне момчето си. Но не го правеше. Дъщерята на Роника мълчеше, откакто Рейн беше довел Силдин при тях. Тя бе погледнала към сребристата ивица от люспи по върховете на бузите на сина си, но не ги беше докоснала. Силдин радостно ѝ беше казал, че Малта е жива — така беше казал драконът. Кефрия не бе продумала и дума в отговор на тези вести, поради което Силдин я бе хванал за ръката като че да я събуди от сън.

— Майко. Остави скръбта си настрана. Тинтаглия може да ни върне Малта. Знам, че може.

— Ще чакам това да се случи — слабо бе отвърнала Кефрия. Нищо друго. Сега се вглеждаше нагоре в сина си сякаш беше призрак, сякаш една плетеница от люспи го бе изличила от нейния свят.

Непосредствено зад Кефрия стоеше Рейн Купрус. И той като Яни вече не се забулваше. От време на време Роника виждаше как хората се обръщаха и се взираха в Дъждовниците, но и двамата бяха твърде заети, за да се обидят. Рейн бе потънал в разговор с Граг Тенира. Двамата очевидно не споделяха едно и също мнение и водеха цивилизован, но напрегнат спор. Тя се надяваше, че той няма да предизвика разногласия между двама им тази вечер. Бингтаун се нуждаеше от всяко подобие на единност, което успееше да събере.

Очите на Роника обходиха събралите се хора с цялото им разнообразие. Тя се усмихна мрачно. Силдин си оставаше неин внук — въпреки люспите, той си оставаше Вестрит. Може би промените по лицето му нямаше да са по-голямо клеймо от татуировките, които някои от другите щяха да носят без срам в новия Бингтаун. Един от корабите, на които драконът бе прекършил мачтите, беше пълен с бингтаунски пленници. Много от тях вече бяха принудително татуирани, лицата им бяха белязани със символите на похитителите им, така че всеки мародер да получи печалбата си, щом ги продадяха в Калсид. Калсидците бяха изоставили разрушения кораб и се бяха опитали да избягат с галерите, но Роника не мислеше, че някой е успял да се измъкне. Жителите на Бингтаун се бяха отправили на импровизирани салове към въпросния съд, за да спасят роднините си, докато драконът преследваше калсидските си жертви. Голяма част от хората, които никога не биха предположили, че ще носят робска татуировка, сега разполагаха с такава, включително и няколко Нови Търговци. Роника подозираше, че в резултат на това щяха да сменят позициите си.

Безпокойството караше хората непрестанно да се движат. Щом драконът се бе завърнал от калсидския си лов, бе наредил на представителите им да се съберат с уговорката, че скоро ще се заеме с тях. По това време слънцето още беше високо в небето. Сега нощта бе близо, а драконът все още не беше се върнал. Роника отново насочи погледа си към подиума. Щеше да е интересно да види кой щеше да се опита да въведе ред на събранието и кого щеше да подкрепи тълпата.