Съдбовният кораб [bg]

Тя се спусна по-ниско, за да установи какво се случва. Едновременно с това чу непогрешимия съсък на летящи стрели. Огнените снаряди я пропуснаха и вместо това се забиха в един кораб, където пламъците им бързо изгаснаха. Последва втори залп. Този път платното на един от корабите пламна. Почти мигновено огнените езици плъзнаха нагоре, по намазания с катран горящ стълб и към нея. Тя припряно замаха с криле, за да набере височина, а въздушната струя от прелитането ѝ раздуха игривите пламъци. Хората, стоящи на палубата на горящия кораб, закрещяха от удивление. Те засочиха покрай горящото си платно право към драконовия силует над кораба.

Тя чу опъна на тетива и една стрела просвистя край нея. Драцената избегна заблудилия се снаряд, но други полетяха към нея без закъснение. Една от крехките пръчки все пак успя да я уцели, като се срещна със здравите люспи на корема ѝ, без да причини вреда. Тинтаглия беше едновременно удивена и оскърбена. Смееха да се опитват да я наранят? Човеците се опитваха да се противопоставят на волята на един дракон? В нея припламна гняв. Небесата наистина бяха останали твърде дълго без крила в просторите си. Как смееха човеците да си помислят, че те са господарите на този свят? Сега щеше да ги научи колко глупава беше тази представа. Избра най-големия от корабите, прибра крилата си и се спусна надолу към него.

Никога преди не беше се изправяла в битка срещу кораб. Сред всичките ѝ драконови спомени имаше само няколко, в които хората се бяха противопоставяли на драконите. Тя бързо откри, че да сграбчи въжетата с ноктите си е лоша идея. Поклащащите се съдове не предложиха задоволително съпротивление срещу атаката ѝ. Те се заклатушкаха надалеч от нея, а платната и въжетата се омотаха около ноктестите ѝ крака. С бясно разтърсване тя се отскубна на свобода от кораба. Размаха криле, за да набере отново височина. Озовала се високо над пристанището, Тинтаглия измъкна ноктите си от оплетената бъркотия от въжета, греди и платна, след което с удоволствие ги загледа как падат, разбиват се в средата на една галера и потапят малкия съд.

На второто си прелитане за своя плячка избра един двумачтов кораб. Мъжете на борда, видели я да се спуска към тях, изпълниха въздуха със стрели, които задрънчаха по тялото ѝ и западаха върху кораба долу. Докато прелиташе покрай него, размаха опашка и събори и двете мачти. Те паднаха, оплетени в платна и въжета, но Тинтаглия се дръпна настрани от тях. Премина ниско над една галера и мъжете на борда ѝ наскачаха през борда в морето. Тя изрева от задоволство. Колко бързо се бяха научили да се боят от нея!

Размахът на големите ѝ криле караше някои от лодките да се поклащат. Надигнаха се множество крясъци и викове в преклонение пред яростта ѝ. Тя се издигна към небето, след което се завъртя обратно към пристанището. Тогава зимното слънце се откъсна от хоризонта и за миг, върху тъмната вода под нея, тя зърна ослепителното отражение на блестящото си тяло. Зоркият ѝ поглед обходи града. Пожарите продължаваха да горят незагасени, битките на нищожните човеци бяха изоставени. Всички очи бяха насочени нагоре към нея, всякакво движение беше заменено от вцепенено преклонение пред гнева ѝ. Сърцето ѝ полетя от щастие при вида на възхитения им взор. Ароматът на страха им, който достигна до ноздрите ѝ, я опияни и я изпълни с мощ. Тинтаглия пое дъх и изкрещя, като заедно със звука освободи и облак млечнобяла отрова, която се понесе на сутрешния вятър. Изминаха няколко секунди, преди удовлетворението от агонизиращите писъци да я достигне. На корабите под нея капките отрова разяждаха кожа и дълбоко захапваха плътта, пронизваха кости и прояждаха стомаха, преди да преминат от другата страна на гърчещите се тела на жертвите. Бойна злъч, родена сред киселинните води на родното ѝ място, достатъчно силна да пробие многопластовата броня на зрял дракон, преминаваше неизчерпаемо през воднистата плът на човеците и със съсък през дървото на корабите им. И най-нищожната капчица причиняваше незаздравяваща рана. Дотук с тези, които се бяха опитали да пронижат кожата ѝ със стрели!