![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Неееееее!
Наит и Тенекеджията го гледаха.
— Не трябва ли… — попита Сръчната.
Тенекеджията просто отпъди въпроса настрана. Обърна се към каруцата.
— Чудесно, нека я разгледаме.
Развързаха брезента, отметнаха го нагоре и свалиха преградата. Кутии. Еднакви кутии от тъмно дърво, по четири една върху друга, в шест реда. Наит прегледа заключването на най-близката. Не се различаваше затваряща пластинка или ключалка. Той извади ножа си.
— Как отваряте тия работи?
И заби острието му в дървото.
Тенекеджията изведнъж изби оръжието от ръцете му. Наит ядосано изгледа сержанта.
— Какво?
— Сърди се на моя нос — обясни Тенекеджията. — А сега се дръпни. Май си спомних да съм виждал кутии като тия в старо време, с морската пехота в Дженабакъз.
Изкатери се по свалената преграда и предпазливо опипа двете вратички на една от кутиите в края на каруцата. Поддадоха лесно. Коленичил, доближил лицето си, той повдигна капака на един пръст. Нищо не стана. Известно време той гледаше вътре, без да се помръдне.
— Сержант? — обади се Сръчната.
Тенекеджията се прокашля.
— Ефрейтор, на какво разстояние според теб са тези пожари сега?
— Няколко пресечки — и наближават.
Той затвори кутията и скочи долу.
— Подкарайте воловете. Накарайте ги да се размърдат. Веднага.
— Не искат — оплака се Ситния.
— Използвайте ножовете си.
Сладура издиша шумно и вдигна вежди, сякаш казваше О, Богиньо.
Наит тръгна след Тенекеджията по улицата.
— Какво има в кутиите?
Сержантът не му обърна внимание и се озърташе и в двете посоки по улицата.
— Ефрейтор Сръчната — нареди той, — изпрати хора, които да реквизират и подготвят достатъчно голям за този товар плавателен съд.
— Слушам, господине.
— Злато ли е?
— Ситен, обкръжи каруцата с хора. Не допускайте никого до нея.
— Тъй вярно, господине.
— Може би са отмъкнатите от дванадесетте континента имперски накити?
Сержант Тенекеджията хвана предницата на ризницата на Наит и го изправи на петите му. Лице в лице, той изръмжа:
— Всъщност ще ти кажа, Наит. Но само понеже знам, че ако не го направя, ти ще си завреш грозната мутра в една от тях и ще избиеш всички ни. Та какво има вътре ли?
Той сниши глас, а очите му гледаха смъртоносно с поглед, който Наит изобщо не бе виждал у сержанта.
— В тази каруца има достатъчно морантски муниции, та да превърнат цялата крайбрежна улица на града в прах и дим. Всичките са запечатани с печата на Имперския арсенал.
— Без майтап? — успя да произнесе Наит и се дръпна от юмрука на Тенекеджията.
— Но това, което наистина ме притеснява, Наит, е работата, че някой плячкосва Арсенала. Рано или късно този някой ще допусне грешка — а когато това стане, аз възнамерявам да се намирам колкото може по-далеч.
Бляскавата ядосано гледаше през прозореца на кръчмата Черна нощ пожарите, които сякаш от само себе си се бяха разгорели навсякъде из града. От време на време стрели от арбалети се забиваха в полузатворените капаци на прозорците и отскачаха от каменните стени с остри металически прозвънтявания. Тя се обърна и насочи пръст към Опушения. Той безпомощно разтвори ръце.
— Не ме гледай. Честно. Тук само оказвам подкрепа. Гражданите са. Грабят и се бунтуват, за да прикрият грабежите. Честно.
Тя кръстоса ръце.
— Надявам се да е така, понеже не искаме да подлагаме на изпитание търпението на Тайсхрен.
— Виж ти!
— Чудесно — тя изгледа останалите с нея две остриета. — Допуснахме грешка и им позволихме да ни приковат. Навън числеността им постоянно нараства. Трябва да продължим да се движим.
Погледът й падна върху яките маси на кръчмата — цепените им с брадва греди бяха четири пръста дебели; разгледа и вратите — направени по същия начин. Погледна Вос, сапьор от острието. Той кимна и на устата му разцъфна широка усмивка.
Бляскавата ги познаваше като воали. Другаде им казваха дрънкалки, а също и покривала. Всъщност можеха да имат много форми, в зависимост от целите на човек и достъпния му материал. Големи подвижни щитове, обикновено изработвани при обсада, за да защитават настъпващите арбалетчици, стрелци с лък или сапьори. Вос наглеждаше направата на толкова, колкото можеха да сглобят. Като ги държаха един до друг в плътен кръг, Бляскавата щеше да придвижва поделението си вътре в костенурка — точно като онази, за която останките на Трета рота съобщиха, че използвали, за да се спасят от пленничество.