Гаснещ зрак [bg]

— Трудно е, милорд. Понякога глупци като нас се вдъхновяват от подвизите им, дори доста често.

— Лорд Драконъс — каза Емрал. — Можете ли да ни върнете в Цитаделата.

— Мога.

Райз Херат най-сетне се изправи.

— Милорд, Гризин Фарл нарече това място Първичната нощ, или Вечната нощ. Как се е появило това селение, на самия праг на храмовия кораб? Какво е станало със Залата на Нощта и нейния трон? Къде е Майка Тъма?

— Тревожни въпроси — чу се глас и миг след това Гризин Фарл се появи. — Драконъс, приятелю, трябва ли да правиш карта на мистерии? От това, което описа, сили ще се коренят в мястото на затвора им. Тези порти. Привличаш уязвимост. Хаосът дебне в своя лов. Назови ми портата, способна да избяга?

Консортът сякаш пренебрегна въпросите на Бранителя и каза:

— Майка Тъма открива ширината на своето владение…

При което азатанаят го прекъсна рязко:

— Даваш ѝ това и очакваш да не бъде предизвикана?

— Предизвикателствата ѝ вече ги няма — отвърна Драконъс и най-сетне се обърна към азатаная. — Мислиш ли, че щях да съм толкова невнимателен в приготовленията си?

Нещо в думите на Консорта явно ужаси Гризин Фарл, но той не каза нищо.

Драконъс се обърна отново към Емрал Ланеар.

— Тя присъства на местата на своята вяра, Върховна жрице. Но веществено… тя е разтеглена… тънко. Тънко като, както бихте казали, постелята на самата Нощ.

— Може ли да бъде призована? — попита Емрал. „Или сме изоставени?“

Драконъс се поколеба, после отвърна:

— Може би.

— Може би?! — ахна Райз Херат. — Милорд! Нейната Върховна жрица моли — не, умолява — за присъствието на богинята си! Толкова ли е безразлична Майка Тъма към своите избрани деца?

— Не мисля така — отвърна рязко Драконъс.

— Куралд Галайн пропада в кървава гражданска война — заговори сърдито историкът. — Лорд Драконъс, вашето собствено положение ви намира на рухващ пиедестал. Урусандер е решен да стане неин съпруг и е взел титлата Баща Светлина. А къде е лорд Аномандър, нейният Първи син? Ами, там, в дивата пустош, търси един брат, който не иска да бъде намерен! — Обърна се рязко към Гризин Фарл. — А ти, азатанай! Вече сред нас! Измамник, който да ни води в това селение! А придружаването на лорд Аномандър? Т’рис беше само началото, но сега вашата раса се промъква в нашите работи. Заяви го ясно, Гризин Фарл. Какво правиш тук?

Бранителят не реагира веднага. Емрал го наблюдаваше в очакване да види накъде ще погледне и отчасти предусещаше — със странна увереност, — че ще е към лорд Драконъс, преди да отговори на историка. Но той не го направи. Вместо това наведе глава и заби поглед в земята.

— Задачата ми, историко, е да присъствам.

— Да присъстваш? Да присъстваш на какво?

— Ами… — Азатанаят вдигна глава. — На края на нещата.

В последвалата тишина най-сетне заговори лорд Драконъс.

— Върховна жрице, историко, сега ще ви отведа до портала, който връща до Цитаделата. — След това се обърна към Гризин Фарл. — Ти обаче ще останеш. Трябва да поговорим.