Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Трапезата бе дигната за броени минути. Бързо оседлаха конете и Форве поведе малкия си отряд на югоизток. Елфите пътуваха мълчаливо. Лъскавите им доспехи бяха скрити под силно захабени сиви наметала, не блестяха скъпоценните камъни по ризниците, не святкаше среброто на резките и само чудните коси на воините, подобни на злато и сребро, но многократно по-прекрасни от това, че бяха живи, се вееха по вятъра, измъквайки се изпод високите шлемове.

Отначало хобитът не можеше да разбере според какви знаци се ръководи отрядът в избора на посока, но след като се вгледа, забеляза малка черна точка над хоризонта – орелът кръжеше над едно място, сочейки им пътя.

Когато слънцето взе да клони към заник, Форве позволи кратка почивка. Дадоха на конете някаква приятно миришеща течност от манерките и уморените животни веднага се ободриха. Напитката, наричана здравур, беше поднесена и на приятелите, Фолко начаса усети прилив на сили и болката от натъртените крака и бедра изчезна, сякаш изобщо не бе препускал дълги левги безспир.

Те продължиха пътя си до дълбок мрак. Оставяха подире си клонести дъбрави, газеха малки рекички, от време на време преодоляваха преграждащи пътя им дерета. Въпреки здравура, силите започваха лека по лека да оставят Фолко и, като че ли познал мислите му, принцът даде знак да спрат.

- Не бива повече да се приближаваме – само с устни, но така, че да чуят всички произнесе той. – Трябва да изясним кои са и колко. Тогава ще решим какво да правим.

Хобитът и джуджетата се спогледаха и Фолко решително пристъпи напред.

- Аз ще се промъкна – каза той, твърдо гледайки принца в очите.

Форве не се усмихна, от което тайно се боеше хобитът, а напълно сериозно кимна:

- Добре. Но ще те прикриват Амрод и Беарнас. Джуджетата се тупнаха един друг по раменете и след като си оправиха доспехите, застанаха в първата редица от воини Авари, готови за атака. Храстите затвориха клони след хобита и двамата му спътници. Разузнавачите предпазливо се запромъкваха напред, сливайки се със сивите нощни сенки.

Отначало се наложи да пълзят по полегато издигащ се склон сред гъста млада гора, но след като достигнаха плоския връх на хълма, те забелязаха часови. Невисоката фигура седеше на един пън в сянката на дъбовете. По огромния лък, който бе готов за стрелба хобитът позна в стража хазг и вече напипа метателния нож, когато Беарнас меко го сиря. Елфът поклати глава и извади от кутийката на кръста си щипка бял прашец с остра миризма. Като направи на хобита и Амрод знак да чакат, Беарнас се скри в храсталака. След късо време на Фолко за миг му се стори, че над главата на часовия изникна леко облаче, заобиколи го и почти веднага изчезна. Постовият изведнъж започна да се навежда настрани и се навеждаше дотогава, докато не падна от пъна. До слуха на хобита достигна сънливото му похъркване. Беарнас стана от храстите на две крачки от заспалия воин и махна на приятелите си да се приближат.