Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Приятели бързо се отдалечиха от ръба на дупката и се скриха в спасителната тъмнина, Фолко пусна стрела, тя отскочи от нисък истерлингски шлем и охраната на Господаря престана да бъде толкова смела.

Затаил дъх и приведен напред, Фолко чакаше със зареден лък да се покаже Олмер. Нима Господарят няма да излезе?! Само да излезеше!

Но Олмер, очевидно, прекрасно разбираше, че дръзко покусилите се на живота му дребосъци надали са отишли далеч и не се изложи под точните стрели на хобита. Отнякъде иззад гърбовете на воините си, без да се показва на открито място, той заповяда на хората си да се оттеглят.

След минута в пещерата вече нямаше никой. Дребосъка въздъхна дълбоко и обезсилен се отпусна назад. Светлината през това време помръкна и пещерата отново потъна в непрогледен мрак.

Известно време приятелите мълчаха, сякаш още не вярваха, че са се отървали.

- А сега накъде, Торин? – се осведоми, като си пое дъх Дребосъка.

- Първо запали огън – измърмори той, – пък аз ще поровя в дисагите, според мен, там имаше остатъци от факлите, които приготвихме пред тунела на Осмото коляно.

Скоро Торин наистина успя пипнешком да намери връзката насмолени клонки. Сухо щракна огнивото, замъждука слабо езиче пламък, а сетне и факлата се запали с пращене. Треперещ кръг светлина падна върху стените, приятелите можаха някак си да се огледат. В противоположната от входа стена на пещерата, до която седяха, се намираше устието на още един проход, а подземната зала наполовина бе разсечена от непрогледна пропаст.

- Накъде ще се насочим? – попита Строри. – Назад да преминем пропастта или ще тръгнем навътре?

- През пропастта няма как – не ни стигат въжета, а дори и да ни стигнеха, щеше да се наложи да зарежем конете – каза Торин. – Излиза, че трябва да вървим навътре! Щом Черните джуджета са сложили ключалката си тук, рано или късно ще се натъкнем на самите тях.

- Ключалка са сложили, но се оказа не тъй здрава, колкото ни се щеше – отбеляза Дребосъка.

- Бих искал да знам, каква сила успя да я счупи – кимна Торин.

- Хайде да се движим, защото ако седим на място и се препираме, със сигурност ще умрем от глад, – прекратявайки всички спорове и разсъждения се надигна Фолко.

Те тръгнаха на път. За щастие коридорът не се разделяше. Минаха много часове уморително и еднообразно пътешествие, когато предсказанието на Торин най-накрая се изпълни.