Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Няколко разнородно въоръжени елфи, вероятно приближени на принца, заобиколиха приятелите, като единият от тях огледа доспехите на Торин с вид на истински познавач и ценител, а сетне леко докосна рамото на джуджето и му протегна пълна догоре походна чаша.

- Да! – усмихна се Форве. – Да изпием живителната влага на соковете на земята за успеха на начинанието!

Щом поднесе към устните си фино изваяната чаша, хобитът усети световъртеж от необичайните тънки аромати, които като вълна се стовариха върху него. През това време другите елфи вече сложиха храна и напитки на покритата със зелена покривка походна маса. Принцът с приятелски жест покани приятелите на трапезата.

Но не беше в обичая на Авари дълго да отлагат сериозните разговори и те заразпитваха гостите си веднага, щом приятелите отпиха първите глътки и сдъвкаха първите хапки. А когато дослушаха края на разказа им, Форве се замисли и светлото му чело се замъгли.

- Какво пък, щом търсите Великия Дракон, мой дълг е да ви посоча пътя. Но той малко се интересува от дребните свади между хората. Затова ако всичките ви подозрения са безпочвени, той просто нищо няма да ви отговори.

- Нима Великият Орлангур не би предупредил вас или управителите на Средното княжество за приближаването на толкова сериозна опасност? – с пълна уста попита Фолко.

Принцът в размисъл наведе прекрасното си лице.

- Великият Орлангур не е наш управител. Той не ни налага задължения да следваме неговите грижи... Ние сами сме длъжни да отразяваме ударите, сипещи се върху нас. Затова е могъл и да не ни отправи предупреждение, след като съгласно неговия непостижим план сме длъжни да преминаваме множество сурови изпитания. Затова не чакайте от него отговор под формата на пряка заповед! За дълбоките пластове на световните сили той ще ви разкаже със желание, но само ако сте достатъчно мъдри, отговорите му ще се окажат разбираеми, само тогава ще извлечете някаква полза от тях за себе си.

- По пътя насам – мрачно заговори Торин, – срещахме и, приятели и неприятели. Но ако неприятелите бяха готови всички като един да застанат зад Господаря, то приятелите... всеки имаше хиляда и една причини да не ни подкрепи. Защо той по никакъв начин не може да излезе с армия против новопоявилото се Черно копие. Защо така?

- Виждаш ли, почтено джудже, вашите приятели са били от свободните. А свободата преди всичко е да имаш собствен неотложен дълг. Светът не е свикнал да напада първи, той само отразява ударите, затова тези, при които сте намерили приют, са отговаряли, че ще воюват само в краен случай, ако ги нападна тях самите. И без това им стигат собствените грижи.

Торин се опита нещо да възрази, но Дребосъка спря приятеля си:

- Дурин ще ни разсъди, но все пак ще ни посочи ли Великият Дракон пътя към Господаря? Ще ни открие ли къде е коренът на силата му? Ще ни обясни ли как да избавим света от Олмер? Ако да, то ние сме три пъти глупаци, че си губихме времето, вместо веднага да се обърнем към него за съвет, но ако вместо това чуем мъгливите магьоснически разговорчета – тогава за какво да се влачим натам?