Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Положението на приятелите би могло да бъде наречено плачевно – тъкмо така го бе нарекъл Фолко, но при все това той бе овладян от странно мъртво спокойствие, като че ли собствената му участ беше станала за него нещо съвсем несъществено. Бяха пренебрегвали себе си в стремеж да осъществят набелязаната цел... ала врагът бе се оказал по-силен и ето че те се озоваха в непознати дебри на Средната земя, в области, където не знаеха нито пътища, нито реки, нито народи, нито езици. На всичко отгоре свършваха провизиите. Единствените не-врагове ги изгониха без разговори... Приятелите загубиха прекалено много време, а и следата на Господаря, както се казва изстина.

В миналите времена Фолко щеше да изпадне в черно отчаяние от всичките тези разсъждения, но сега те само го пробуждаха за действие. Нека са загубени в непознати далечини – но и тук има някой, на чиято помощ може да се разчита, Фолко си спомни за Източните Елфи. Чудесният подарък на Форве, принцът на Нежелаещите, пръстенът, който следи диханието на хобита, и острието, изработено от наставника на майсторите на този велик народ. Двата талисмана се приближаваха към прародината си и у хобита изникна странната увереност, че те ще му помогнат да намерят пътя към тайните елфически твърдини. Той старателно прехвърляше в паметта си малкото, което узнаеше за тукашните места, – съдейки по всичко, приятелите се намираха недалеч от границите на Средното княжество и Водите на пробудата.

Фолко се преобърна по корем и погледна на изток. Гористата равнина плавно отиваше надолу, безчислените корони на дърветата се сливаха в далечината в плътен синкав покрив. Набитото око на хобита, колкото и да се стараеше, не можеше да види и най-малък намек за пътека.

Всеки разбираше, че преследването им на Господаря се е провалило окончателно. Какво да правят по-нататък? Да си пробиват път обратно, на запад, и да се опитат да изкупят неволния си грях като се присъединят към армията на Гондор, да очакват в строя на полковете й неминуемото начало на кървавата битка някъде по бреговете на Андуин? Или, като махнат на всичко с ръка, да се върнат в Графството? (Тази възможност обаче Фолко отхвърли веднага) Или, като последват съвета на Hayгрим, да предложат службата си на Средното княжество?

Хобитът скръцна със зъби. Неизпълненият дълг им тежеше, превиваше гърбовете им по-силно от Пръстена, носен от Фродо, и възможно именно от съзнаването на непоносимостта на това бреме в главата на Фолко дойде съвсем неуместната за положението им мисъл.

Великият Орлангур! Духът на познанието, Златният Дракон на Търсещите Откровения. Последното от последните средства. Ако и той не даде отговор -няма да го даде никой на света, освен ако не стигнат до самия Валинор.

Но как да го намерят? Къде да търсят омагьосаната пещера, заобиколена от рояк ужасни твари? Кой друг би могъл да им помогне в това, освен Авари?