Драконите на сломеното слънце [bg]

— Хайде, посрещни го — каза той и махна с ръка. — Не виждаш ли, че те предизвиква?

Заместник-командирът се надигна от укритието с измъкнат меч. Стрелецът пусна лъка и извади камата си, готов да нанесе удар отзад, докато заместникът нападаше фронтално.

— Единоборство — допълни Медан и даде знак на стрелеца да се върне. — Изправи се лице в лице с него, заместник-командир.

— Сър? — попита недоверчиво рицарят. Той го погледна, за да провери дали не се шегуват с него.

„Каква ли е била професията му, преди да бъде посветен в рицарство? Наемник? Крадец? Обикновен бандит? Е, днес ще получи добър урок по доблест.“

— Чу ме — каза Медан.

Заместник-командирът размени погледи със своя другар, след което без всякакъв ентусиазъм пристъпи напред, за да посрещне нападението на връхлитащия соламниец. Медан се изправи на крака. Скръсти ръце на гърдите си и облегна рамо на едната от големите бели канари, за да наблюдава двубоя.

Заместник-командирът бе добре сложен мъж с як врат, широки рамене и мускулести ръце. Беше навикнал да разчита основно на грубата сила и подлостта. Личеше си, че основната му тактика се състои в това да нанася безразборни удари към противника, докато или щастливата случайност, или бруталната сила не му донесат исканата победа.

Рицарят се хвърли напред като пръхтящ бик и замахна с меча си в убийствена дъга. Соламниецът парира удара с такава сила, че между двете стоманени остриета припламнаха искри. Заместник-командирът удържа на натиска и се опита да изтласка противника. Соламниецът не можеше да се мери по сила с него. Очевидно веднага го разбра, защото реши да смени тактиката. Той политна назад, като за миг остана открит.

Рицарят на Нерака се подведе. Той скочи напред, издигнал оръжие с мисълта за финалния удар. Успя да рани врага си в горната част на лявата ръка. Мечът му проряза кожената ризница и разцепи грозно плътта под нея.

Соламниецът пое удара, без да трепне. Удържа се на крака, прецени момента до секундата и хладнокръвно промуши заместник-командира в стомаха.

Противникът му изпусна оръжието си и се преви на две с ужасен, бълбукащ крясък, като притисна ръце към корема си в опит да задържи напиращите да изскочат вътрешности. Соламниецът издърпа меча си, от устата на рицаря на Нерака блъвна кръв и мъжът се строполи на земята.

Преди Медан да е успял да го спре, другият рицар вдигна лъка и запрати стрела срещу победителя от двубоя. Стрелата потъна дълбоко в бедрото му и го накара да изкрещи от болка и да изгуби равновесие.

— Страхливецо! — изруга наместникът. Той изтръгна лъка от ръцете на рицаря и го разби в канарата.

Стрелецът най-после извади меча си и се втурна срещу ранения соламниец. Медан обмисли възможността да прекрати устрема му, но в крайна сметка реши, че му е любопитно да види как ще се справи противникът им с новото предизвикателство. Загледа безстрастно, като се отдаваше на радостното усещане след дълги години отново да присъства на битка на живот и смърт.