Прокобата на Господаря Гад [bg]

Другите от отряда ахнаха възхитени — виждаха как долният край на словото се огъваше, а под него оставаше пролука с формата на широк клин.

Щом върхът на пролуката се издигна повече от една стъпка над камъка, Владетелите застинаха. Банор и още двама стражи тутакси профучаха по гърбицата на моста, като размотаха още едно въже. Един по един пропълзяха под словото и издърпаха своя край на въжето отвъд другия край на моста.

Щом Банор закрепи въжето, Морам хвана и жезъла на Протал. Върховният владетел се промъкна под словото и на свой ред хвана жезлите, за да мине Морам. Дотогава и Биринер беше готов да изпълзи от другата страна. Зад него се промъкнаха Ратниците, следвани от Куаан и Лид.

Тувор и Терел минаха отдолу и отнесоха краищата на въжетата около Владетелите зад бездната. Последните стражи омотаха тичешком Томас с края на средното въже и също пропълзяха.

Той остана сам.

Облян в студената пот на страха и гнева, Томас тръгна по моста. Все му се струваше, че двете колони от скална светлина го следят недоверчиво. Томас продължаваше ожесточено по гърбицата и проклинаше Гад. Проклинаше и себе си заради уплахата. Вторачен в пролуката, той нажежи яростта си до бяло и доближи трепкащото проявление на сила. Пръстенът смъдеше на ръката му с всяка крачка, а мостът ставаше безплътен, сякаш се разтваряше под него. Словото пък надвисваше и изпълваше цялото пространство.

Томас обаче се държеше за опората на яростта. „Дори прокажен може!…“ Стигна до пролуката, отпусна се на колене и за миг погледна през блещукащата преграда към Владетелите. Лицата им лъщяха от пот, гласовете им се накъсваха в песента. Той впи пръсти в жезъла на Барадакас, легна по корем и запълзя.

Докато се промушваше под словото, чу кратко пискливо бръмчене на съпротива. Тогава пръстенът му блъвна студен червен пламък.

Томас вече беше от другата страна, а мостът и словото останаха непокътнати.

Запрепъва се припряно към края на моста и хвърли настрана въжето. Щом стъпи на сигурно място, само се обърна да види как Протал и Морам измъкват жезлите си изпод словото. После побърза да се махне от огромната кухина и се шмугна в тъмния тунел на пътя. Почти незабавно долови присъствието на Банор до рамото си, но не спря, докато тъмата, в която напираше, не стана непроницаема.

— Искам да бъда сам — изпъшка Томас от безсилен яд и натрупан страх. — Защо не ме оставиш на мира?

Банор отвърна със странно заваленото произношение на харучаите:

— Ти си Надвладетелят Ковенант. Ние сме Кръвната стража. Поверено ни е да бдим над живота ти.

Томас се облещи сърдито в непрогледния мрак, замислен за неестествената невъзмутимост на Кръвната стража. Що за обвързване беше това, заради което тяхната плът изглеждаше по-малко тленна от скалите в недрата на Гръмовръх? Зърна пръстена си — вече просветваше съвсем слабо. Откри, че завижда на Банор за безстрастното спокойствие, а собствената му нечестност го уязвява. В миг на гневно прозрение Томас се сопна: